Биоразнообразие

Понятието биологичното разнообразие (или биоразнообразие) е един от ключовите термини в
природозащитата днес, отнасящ се до богатството на живота и многообразието от структури
и форми, в които то съществува. Думата е комбинация от гръцкото „bios” – „живот” и латинското
„diversus” - „разнобразие”.
Биоразнообразието включва всички организми, намиращи се в атмосферата, на сушата и във
водата. Всички видове имат роля и осигуряват материята на живота, от която ние зависим: от най-
малките бактерии в почвата до най-големите бозайници в океана. Могат да бъдат класифицирани
три вида биологично разнообразие:
• екосистемно разнообразие (разнообразие на хабитати/местообитания);
• видово разнообразие (животински, растителни, гъбни и бактериални видове);
• генетично разнообразие (всички гени).
БИОРАЗНООБРАЗИЕТО В ЕВРОПА
Европа има удивително биологично разнообразие. Голяма част от него се дължи на различните
климатични и топографски условия, които се срещат тук. Макар броят на биологичните видове не
достига нивата, които се срещат на други континенти, много от растенията и животните тук
са ендемични видове и поради това са уникални за света.
В Европа биологичното разнообразие е неравномерно разпределено, като се увеличава от север
на юг. Центрове с висока степен на биоразнообразие могат да бъдат намерени в Средиземно море
(Италия, Испания, Гърция, Франция) и в периферията на континента (България, Украйна, Грузия,
Армения, Турция), с над 5000 ендемични растителни видове, които се срещат само в тези страни.
Средиземно море е най-богатото в Европа по отношение на биологичното разнообразие.
Въпреки успехите по опазването на биоразнообразието, популациите на много биологични
видове продължават да изчезват бързо. Към момента 78% от 520 описани вида европейски птици
се смятат са застрашени.
БИОРАЗНООБРАЗИЕТО В БЪЛГАРИЯ
България е една от страните с най-голямо биоразнообразие в Европа, тъй като разполага с
почти всички европейски типове природни местообитания, както и значителен брой уникални
и представителни съобщества и екосистеми. Също така е огнище на видообразуване, което
обяснява високото ниво на ендемизъм в страната. Тук има и много редки видове, голяма част
от които са включени в списъка със световно застрашени от изчезване видове. В този смисъл
страната ни има отговорност за опазване на биоразнообразието като част от световното
природно наследство.
В българската флора има около 3900 вида папратовидни и семенни растения. В България са
описани около 2100 таксона гъби-макромицети (в сравнение с общо 5500 вида в света).
Българските ендемични видове са около 5% от общата флора, което е доста голям дял в
сравнение с други, по-големи, европейски страни
За България са описани повече от 20 000 безгръбначни. Около 85% от известните безгръбначни
са насекоми. Специално трябва да се отбележи необичайно разнообразната пещерна безгръбначна
фауна на България.
Гръбначната фауна е проучена най-задълбочено и е известно, че включва 800 вида: 97 вида
бозайници, 409 вида птици, 37 влечуги, 19 земноводни и 219 черноморски и сладководни риби. Само
Испания и Гърция имат толкова богата херпетофауна. С 29 вида прилепи България е дом на почти
всички съществуващи видове в Европа.
БИОРАЗНООБРАЗИЕ В ПП „ВРАЧАНСКИ БАЛКАН“
Голямото биологично разнообразие на малка територия (2,6% от територията на България) е
предопределено от местоположението, геоморфоложките дадености, специфичния климат, релефа,
както и други природни условия.
Видово богатство
До момента са известни 1735 растителни вида, вариетета и форми, в т. ч.: 185 - гъби; 103 -
лишеи; 186 - мъхове и 178 - водорасли; 1507 вида животни - 276 гръбначни и 1231 безгръбначни.
Семенните растения обхващат 28% от тези за България. Спрямо биологичното разнообразие в
България в ПП „Врачански Балкан” са представени: папратовидни - 16 вида (37,2%); хвощови – 3 вида
(42,8%); плаунови – 1 вид (12,5%); покритосеменни – 1051 (27,8%); голосеменни – 11 (57,9%); мъхове -
186 (25,4%); лишеи - 103 (11%); водорасли - 178 (8%); 184 гъбни видове (3,8%), в т. ч. макромицетите
124 вида (6%).
От гръбначните животински видове птиците са 181 (44,7%); бозайниците - 58 (58%);
земноводните - 11 (68,7%); влечугите - 15 (41,6%). Добре представена е пещерната фауна – от
добре проучени 45 пещери са установени общо 244 животински вида – 215 безгръбначни и 29 вида
прилепи.
По-интересни видове, които могат да се наблюдават на територията на парка, са:
• Безгръбначни: Природен парк „Врачански Балкан” е един от важните райони за пеперуди в
България. Тук се срещат: лястовича опашка, адмирал, пауново око, голям полумесец, Фердинадова
пеперуда и защитените от закона: червен и черен аполон, лицена диспар, лемония балканика,
кадифянка, голямо нощно пауново око и др.
• Земноводни и влечуги: дъждовник, голям гребенест тритон, обикновен тритон, жаба
дървесница, кафява крастава жаба, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, зелен
гущер, голям стрелец, медянка, пепелянка и др.
• Птици: на територията на Парка се срещат два вида птици, на които подвидовете са
ендемични за Балканския полуостров – балканска чучулига и пъстрогуша завирушка. Врачанският
Балкан е важно място за гнездене на 120 вида птици, някои от които с висока плътност на
популациите: черен щъркел, белоопашат мишелов, скален орел, белогръд бързолет, скална и
червенокръста лястовици, обикновена ветрушка, чухал, зелен кълвач, полска чучулига, пъстър
скален дрозд, червеногърба сврачка, кос, поен дрозд, имелов дрозд и др. Районът на парка е една от
най-важните и представителни територии за България по отношение на гнездящите скалолюбиви
видове птици. През него преминава един от европейските миграционни пътища на птиците – “VIA
ARISTOTELIS”.
• Бозайници: по отношение на бозайната фауна Природен парк „Врачански Балкан” се различава
с относително голямо видово богатство, което може да се обясни с височинния градиент и най-
вече с наличието на разнообразни местообитания: влажни и сухи широколистни гори, скални
разкрития, карстови терени, ливади, пасища, крайбрежия на реки и др. На територията на парка се
срещат 36 вида бозайници сред които са: горски сънливец, белогръд таралеж, язовец, видра, черен
пор, дива котка, вълк, сърна и др.
Тук се намират част от най-забележителните прилепни пещери в България. Старите
широколистни гори са най-важното местообитание на редките Бехщайнов нощник и широкоух
прилеп. Досега на територията са установени 29 вида прилепи от общо 35 вида установени за
България.
На територията на ПП „Врачански Балкан” са разпространени шест вида български ендемити:
келереров центрантус, ковачев зановец, велчево плюскавиче, йорданова камбанка, старопланинска
власатка и български рожец. Всички са с ограничено разпространение в страната.
Балканските ендемити са общо 36 вида, сред които: балкански страшник, панчичиева пищялка,
скален зановец, вълнеста руянка, жълт крем и др.
От безгръбначните се срещат 58 ендемични вида. С голямо зоогеографско значение е фактът,
че Врачанската планина е еволюционен център на ендемичния род “Pheggomizetes” (бръмбари-
светломразци).
ЗНАЧЕНИЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО
Биоразнообразието има жизнено важно значение за хората, тъй като осигурява широка гама
от екосистемни блага и услуги, чието значение често се подцененява или пренебрегва, но от
които човечеството силно зависи. Когато изчезват компоненти на биоразнообразието, намалява
устойчивостта на екосистемите. По-хомогенни, по-малко разнообразни местообитания или водни
среди често са по-уязвими към външни въздействия, като болести и климатични промени.
Екосистемните блага и услуги за обществото могат да бъдат разделени на:
• осигуряване на блага от пряка полза за хората, с ясна парична стойност (дървен материал,
лечебни растения, гъби, дивеч, риба);
• културни блага, които не предоставят преки материални ползи, но допринасят за по-широките
нужди и потребности на обществото, като например естетическите и духовните;
• регулиращи блага или това са жизнените функции на екосистемите, които рядко имат
парична стойност на традиционния пазар и включват регулиране на климата, на местните валежи,
биогеохимичните цикли (вкл. кръговрата на веществата), защита от бедствия (наводнения) и
вредители ;
• подпомагащи услуги, които не са от пряка полза за хората, но са от съществено значение за
функционирането на екосистемите и следователно - косвено отговорни за всички други блага и
услуги (формиране на почви, растеж на растенията).
СТОПАНСКИ ЦЕННИ ВИДОВЕ
Много видове, срещащи се на територията на Парка осигуряват продукти за местна консумация,
вътрешна търговия и износ. В миналото тези ресурси са разработвани и експлоатирани в различна
степен. Някои от тях, като стопански ценните дървесни видове и дивечът, са отдавна със
стопанско значение и са подлагани на интензивно ползване и стопанисване. Други, като ядливите
гъби и лекарствените растения, са били традиционно събирани от местата, където се срещат
в диворастящ вид, но напоследък са подложени на по-силна експлоатация, особено за експорт с
търговска цел.
На територията на ПП „Врачански Балкан” стопански ценни са: дървесните видове като дъб,
бук, бял бор, черен бор и др.; над 20 вида ядливи гъби; над 370 вида билки и традиционни лекарствени
растения; диворастящи и културни местни растения.
Диворастящите и културни местни растения са източник на плодове (малина, дива ягода,
къпина и др), растителни масла и химични съединения, служат за фураж в животновъдството, за
декоративни цели или за залесяване и борба с ерозията.
Гъби
Общо на територията на Парка са регистрирани 32 вида ядливи гъби, от които 22 добри ядливи
гъби и 11 вида с посредствени вкусови качества. Местното население познава гъбите слабо и
употребява за лични нужди само малък брой видове – сърнела, челядинка, рижика, масловка, пачи
крак, ливадна печурка. Слабо познати и почти не се събират за храна са такива качествени ядливи
гъби като габърова брезовка, полска и сива пърхутка, жълта рогачка, есенна миризливка, кладница,
обикновенна пънчушка, зелена гълъбка, хамелеонова гъба и др. Сред отровните видове са: червена
мухоморка, зелена мухоморка, зелена медянка, отровна пънчушка, бледа коралка.
Билки
Най-широко разпространени и с най-многочислени популации на територията на Парка са
видовете: жълт кантарион, риган, ароматно еньовче, есенен минзухар, видове от групата
на хилядолистния равнец, мащерка, подъбиче, живовлек, шипка, къпина, мента, здравец,
червен глог, дрян, синя жлъчка, трицветна теменуга, гергевка, кукуряк, орлова папрат,
лечебна върбинка, лечебна разваленка, коприва, жълта какула, прешленеста какула,
подбел, стенно и обикновено изтравниче, златиста папрат, маточина и др. Тези видове
са установени в голям брой находища в парковата територия и всъщност са едни от
най-широко известните и събирани като билки.
Видовете шипка, коприва, липа, къпина, бъзак, черна боровинка, глог, трънка, пелин, глухарче,
гръмотрън са в списъка с 25. най-изнасяни диворастящи билки в България и са обект на най-активно
събиране.
На територията на парка е допустимо събирането на билки за лични нужди, но събирането им
с търговска цел се контролира и регулира по специален режим. Употребата на всички лечебни
растения изисква предварителна консултация с медицинско лице.
Някои по-интересни и лековити растения от Врачанския Балкан:
Жълтият кантарион има разнообразни и много полезни свойства. Действа противовъзпалително,
противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан
кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност,
леко понижава артериалното налягане, има пикочогонен ефект. Съставката хиперицин има меко
антидепресивно действие. Използва се при производството на много лекарствени препарати
Риганът, поради съдържанието на етерично масло, има отхрачващо, антисептично и
успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните
и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.
Ароматно еньовче има диуретично, адстрингентно и противовъзпалително действие. Използва
се при стомашно-чревни заболявания и др.
Равнецът е широко употребяван в медицината заради многобройните си активни съставки.
Той действа спазмолитично, газогонно, противовъзпалително и антипаразитно (в състояние е да
се справи с чревните глисти). Тези качества се дължат главно на етеричното масло в билката.
В народната медицина тя е използвана за понижаване на висока температура и често се взема
в началото на инфекции като настинка и грип, като се комбинира с бъз или мента. Може да
подпомогне отделянето на секрета от дихателните пътища.
Белият равнец е диуретик, понижава кръвното налягане и повлиява сърцебиенето. Регулира и
кръвообращението, като разширява стеснените кръвоносни съдове и свива твърде разширените.
По тази причина е предписван при разширени вени и язви, венозен застой, флебити и хемороиди.
Използва се също за облекчаване на храносмилателни проблеми, включително стомашни болки,
чревни възпаления, запек и метеоризъм.
Мащерката спокойно може да бъде наречена лек за всичко. Използват се цъфтящите й
части. Поради богатото съдържание на етерично масло има отхрачващо, антисептично,
противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Тя има и болкоуспокояващо действие.
Използва се като дезинфекциращо средство при хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма,
суха и спастична кашлица, при белодробни заболявания. Освен това има благотворно действие
при хронични гастрити и язва на стомаха, колики, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.
Идеална е за успокоение при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие. Може да се използва
за гаргара при зъбобол и възпаление на устната лигавица.
Подъбичето се използва при запек, за подобряване на храносмилането и апетита, грип, при
полова слабост, при болки в стомаха и червата, при пясък в жлъчния мехур,
Живовлекът има омекчаващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено
и диуретично действие.
Шипката подобрява окислително-редукционните процеси в клетките, уплътнява капилярите,
действа диуретично. Тя влияе благоприятно на функциите на костния мозък и обмяната на
веществата. Лечебният ефект се дължи главно на витамините.
Приложения: при авитаминоза - скорбут и хиповитаминоза - пролетна умора; при състояния
след тежко боледуване - засилва защитните сили на организма; повишава жизнения тонус и
работоспособността и активира обмяната на веществата.
Къпината действа запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително, фитонцидно и др.
Ментата се смята за женска билка, защото намалява болката и неприятните усещания по време
на месечния цикъл. Намалява мускулните и съдовите спазми, има антихипертензивно действие
(намалява налягането при хипертония), помага при стомашни колики. Ментолът, съдържащ се в
растението, намалява кръвното налягане. Затова хипотониците (хората с ниско кръвно налягане)
трябва внимателно да приемат чай от мента и други запарки. Ментолът забавя сърдечната
дейност и усложнява работата на дихателния център, което може да предизвика влошаване на
здравословното състояние при страдащите от бронхиална астма и брадикардия.
Здравецът има капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотензивно действие. Понижава
артериалното налягане у хипертоници и тонизира капилярите и вените.
Дрянът има плодове с бактерицидни свойства, а по съдържание на витамин С се доближава
до шипките. В кората и листата му се съдържат органични киселини, захари, пектин, танини,
оцветители. В народната медицина с отвара от плодовете му се лекува простуда и треска, а с
отвара от листата - стомашно-чревни болести. Плодовете и кората имат диуретични, затягащи,
кръвоспиращи, противовъзпалителни, температуропонижаващи и противоанемични свойства.
Дренките действат запичащо, кръвоспиращо и понижават температурата. Действат
успокояващо и като отвара при възпалени венци. Съдържат плодови киселини, захари, както и
витамин C в големи количества.
Синята жлъчка повишава апетита и улеснява храносмилането. Има успокоителен ефект върху
централната нервна система. Засилва сърдечната дейност, като увеличава амплитудата на
сърдечните съкращения. Действа жлъчегонно.
Трицветната теменуга е добро отхрачващо средство. Има също противовъзпалително и
диуретично действие.
Приложения: възпалителни заболявания на дихателната система - бронхити, кашлица с гъсти
секрети; диуретично средство, при подагра, ревматизъм, потогонно и „кръвоочистително”
средство; при кожни заболявания (екземи, акне, импетиго).
Кукурякът има сърдечно засилващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сърдечно
активни гликозиди. Освен това има диуретично действие, успокоява нервната система, стимулира
перисталтиката на червата и има очистително действие.
В българската народна медицина е известна употребата на кукуряка още при плеврит, хемороиди,
кашлица, нервни заболявания. Външно се прилага при косопад, против пърхут, за стимулиране
растежа на косата, за укрепване на косъма и др.
Лечебната върбинка съдържа етерично масло с аромат на камфор, витамин С, фитонциди,
алкалоиди. Върбинката има укрепващо действие при изтощение, слабост, нервна и психическа
умора, като диуретично средство при задържане на течности в организма, за засилване на
млечната секреция при кърмачки.
Маточината съдържа етерично масло от цитрал, цитронелол, мирцен, гераниол – вещества,
които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система. В състава
й влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за
организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и
имат антиоксидантно действие. Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен
аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана с
ментата.
Видовете лечебни растения с природозащитен статут заслужават особено внимание, още
повече, че голяма част от тях са и с много ограничено разпространение и представени с малочислени
популации – напр. панчичева пищялка (“Angelica pancicii”), лудо биле (“Atropa bella-donna”), Балкански
страшник (“Acanthus balcanicus”), планински лазерпициум (“Laserpitium siler”), обикновената кандилка
(“Aquilegia nigricans”), кимионът (“Carum graecum”).

ЗАПЛАХИ И ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО
Биоразнообразието в световен мащаб намалява от индустриализацията насам. Настоящите
тенденции могат да доведат до драматични последствия за човечеството. Заплашено е
функционирането на екосистемите и от там – осигуряването на блага и услуги за хората. Бедните
страни ще бъдат засегнати най-бързо и в най-висока степен.
Основните заплахи за биоразнообразието са:
• загуба или промяна на местообитанията;
• промени в климата;
• амърсяване;
• неустойчиво ползване и прекомерна експлоатация;
• инвазивни видове;
• бракониерство и колекционерство.
Най-успешният метод за опазване на биоразнообразието е съхранение на местообитанията,
като това може да бъде постигнато с изграждане и осигуряване функционирането на система от
защитени територии като част от регионална и световна мрежа от такива територии. В света
има 177,547 национални защитени територии, които покриват 12,7% от сушата. ПП „Врачански
Балкан” е част от Националната екологична мрежа и европейската мрежа НАТУРА 2000.