Физикогеографска характеристика
Природен парк “Врачански Балкан” се намира между географските координати по Гринуич: 23023/ - 23045/ източна дължина и 43005/ - 43017/ северна ширина. На запад и юг паркът е ограден от гори; на север и изток - граничи с обработваеми земи.
Природен парк “Врачански Балкан”, е разположен в Северозападна България обхваща по-голяма част от Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанска планина се издига южно от Врачанското поле, като заема междинно място между Предбалкана и Главната Старопланинска верига. Ограничава се: на запад - от Дружевската (Дупнивръшка) котловина - от Козница - Западна Стара планина; на север - от Бърдо Веслец, бърдо Милин камък - от Дунавската равнина; на изток - от Искърски пролом - от Мургашкия дял на Западна Стара планина; на юг - от Искърски пролом - от Мургашкия дял на Западна Стара планина и масива Ржана.
Цялостната ориентация на парка е северозапад- югоизток.
Най-високата точка на планината е връх Бегличка могила с надморска височина 1482 m, разположен в едноименния дял, а най-ниската точка на планината 237m.
На територията на парка се срещат основно 3 типа почви – кафява горска, сива горска и хумусно-карбонатна. Климата е умерено-континентален, който с промяна в надморската височина се разделя на предпланински, нископланински и планински.
Територията на природен парк “Врачански Балкан” попада в Черноморската водосборна област, с подобласт на директно оттичащите се води към р. Дунав, отнасящи се към Дунавския водосборен басейн, с басейнова дирекция Дунавски район, гр. Плевен.
Макар, че средногодишното валежно количество в парка, в размер на 851 mm е по-високо от средното за страната (670 mm), като цяло територията на парка е бедна на водни ресурси, поради преобладаващия карстов характер на Врачанската планина. Някои от по-високопланинските области се смятат и за безводни. Поради силната пропускливост на субстратите, преобладаващата част от падналите валежи се просмуква в дълбочина и формира карстови извори. Последните нямат постоянен дебит и силно се влияят от количеството на валежите и водния отток по време на снеготопене. При поройни дъждове, големите наклони способстват формиране на няколко пъти по-висок повърхностен отток, с максимални стойности през периода март-юни, когато и реките са най-пълноводни. През останалите месеци от годината количеството на течащите повърхностни води е оскъдно поради отвеждането на водния отток по подземно канално-галерийни системи в карстовите извори в подножието на Врачанската планина.
Повърхностни води
Извиращите от Врачанската планина реки Лева, Черна и Златица, я разчленяват на три дяла- Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-голяма е територията на Бегличкия дял с най-висок връх Бегличка могила (1482 m).
Специфичното съчетание между скална основа и течаща вода е способствало формирането на 176 красиви водопади във Врачанската планина. Те са пълноводни през май и юни, когато водното количество на водопада Скакля често достига 200 m, а при проливни валежи и до 300 m. Голяма част от тях пресъхват през август и септември, а през зимата преобладаваща част от тях замръзват, натрупвайки стотици кубически метра лед, който се топи бавно през пролетта и подхранва равномерно водния отток. От всички водопади в парка само 17 са с постоянен воден отток, като например Женската вода, Чеcлецо, Рипалото, Крушовски водопад, Иван Пусти, Гарванешки водопад, а останалите са оводнени между 2 и 10 месеца годишно. Особено живописни са водопадите с височина над 10 m, между които Скакля 141 m , Шопката – 77 m, Боров камък- 66 m, Женската вода- 45 m, Чеслецo- 38 m, Рипалото- 37 m, Крушовски водопад- 26 m, Десен близнак- 24 m, Ляв близнак- 20 m, Долен Сопин камък- 19 m, Соколски бигор- 18 m, Иван Пусти- 16 m и много други.
От по-малките водопади интерес представлява Бигоро над с. Зверино, който е единственият водопад с по-голяма широчина 10 m от височината му 7 m, а малък Крушовски водопад под връх Околчица, с височина 9,4 m е скачащ, непресъхващ и много красив.
Подземни води
Карстовите води се подхранват основно от валежи и в отделни участъци от речни води. На основата на геоложки и геоморфолжки особености В. Спасов и колектив (1996) отделят в границите на Врачанския Балкан 3 основни карстови басейна Бистрец-Мътнишки карстов басейн, Паволче-Черепишки карстов басейн, Милановски карстов басейн.
Природен парк “Врачански Балкан”, е разположен в Северозападна България обхваща по-голяма част от Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанска планина се издига южно от Врачанското поле, като заема междинно място между Предбалкана и Главната Старопланинска верига. Ограничава се: на запад - от Дружевската (Дупнивръшка) котловина - от Козница - Западна Стара планина; на север - от Бърдо Веслец, бърдо Милин камък - от Дунавската равнина; на изток - от Искърски пролом - от Мургашкия дял на Западна Стара планина; на юг - от Искърски пролом - от Мургашкия дял на Западна Стара планина и масива Ржана.
Цялостната ориентация на парка е северозапад- югоизток.
Най-високата точка на планината е връх Бегличка могила с надморска височина 1482 m, разположен в едноименния дял, а най-ниската точка на планината 237m.
На територията на парка се срещат основно 3 типа почви – кафява горска, сива горска и хумусно-карбонатна. Климата е умерено-континентален, който с промяна в надморската височина се разделя на предпланински, нископланински и планински.
Територията на природен парк “Врачански Балкан” попада в Черноморската водосборна област, с подобласт на директно оттичащите се води към р. Дунав, отнасящи се към Дунавския водосборен басейн, с басейнова дирекция Дунавски район, гр. Плевен.
Макар, че средногодишното валежно количество в парка, в размер на 851 mm е по-високо от средното за страната (670 mm), като цяло територията на парка е бедна на водни ресурси, поради преобладаващия карстов характер на Врачанската планина. Някои от по-високопланинските области се смятат и за безводни. Поради силната пропускливост на субстратите, преобладаващата част от падналите валежи се просмуква в дълбочина и формира карстови извори. Последните нямат постоянен дебит и силно се влияят от количеството на валежите и водния отток по време на снеготопене. При поройни дъждове, големите наклони способстват формиране на няколко пъти по-висок повърхностен отток, с максимални стойности през периода март-юни, когато и реките са най-пълноводни. През останалите месеци от годината количеството на течащите повърхностни води е оскъдно поради отвеждането на водния отток по подземно канално-галерийни системи в карстовите извори в подножието на Врачанската планина.
Повърхностни води
Извиращите от Врачанската планина реки Лева, Черна и Златица, я разчленяват на три дяла- Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-голяма е територията на Бегличкия дял с най-висок връх Бегличка могила (1482 m).
Специфичното съчетание между скална основа и течаща вода е способствало формирането на 176 красиви водопади във Врачанската планина. Те са пълноводни през май и юни, когато водното количество на водопада Скакля често достига 200 m, а при проливни валежи и до 300 m. Голяма част от тях пресъхват през август и септември, а през зимата преобладаваща част от тях замръзват, натрупвайки стотици кубически метра лед, който се топи бавно през пролетта и подхранва равномерно водния отток. От всички водопади в парка само 17 са с постоянен воден отток, като например Женската вода, Чеcлецо, Рипалото, Крушовски водопад, Иван Пусти, Гарванешки водопад, а останалите са оводнени между 2 и 10 месеца годишно. Особено живописни са водопадите с височина над 10 m, между които Скакля 141 m , Шопката – 77 m, Боров камък- 66 m, Женската вода- 45 m, Чеслецo- 38 m, Рипалото- 37 m, Крушовски водопад- 26 m, Десен близнак- 24 m, Ляв близнак- 20 m, Долен Сопин камък- 19 m, Соколски бигор- 18 m, Иван Пусти- 16 m и много други.
От по-малките водопади интерес представлява Бигоро над с. Зверино, който е единственият водопад с по-голяма широчина 10 m от височината му 7 m, а малък Крушовски водопад под връх Околчица, с височина 9,4 m е скачащ, непресъхващ и много красив.
Подземни води
Карстовите води се подхранват основно от валежи и в отделни участъци от речни води. На основата на геоложки и геоморфолжки особености В. Спасов и колектив (1996) отделят в границите на Врачанския Балкан 3 основни карстови басейна Бистрец-Мътнишки карстов басейн, Паволче-Черепишки карстов басейн, Милановски карстов басейн.
Web Design & Development:
DREAMmedia Creative Studio
DREAMmedia Creative Studio