Горите

Горите са местообитание на редица организми и имат решаващо значение за биоразнообразието.
Те имат огромно значение и за доставянето на екосистемни блага и услуги, като осигуряват
дървен материал, защита срещу ерозия на почвата и наводнения, улавяне на въглерода, регулиране
на климата и имат голяма рекреационна и културна стойност. Според последните проучвания
дърветата поглъщат близо една пета от дължащите се на човешката дейност емисии въглероден
диоксид в атмосферата.
Гората е една от основните екосистеми на планетата. В разнообразните определения за
гората, които зависят преди всичко от географската ширина, задължителен е един елемент -
дървесната растителност. Едно от най-разпространените определения за горска екосистема
е: цялата съвкупност от горски организми (дървета, храсти, треви, гъби, бактерии, животни,
включително хората), заедно с техния естествен субстрат (заобикалящите ги въздух, вода, почви,
органична материя и скали), които си взаимодействат в рамките на определени териториални
(пространствени) граници.
Горите в Европа
Горите в Европа значително намаляват от Индустриалната революция насам. Обезлесяването
се дължи изключително на пряката човешката дейност, свързана с добив на дървен материал за
отопление, строителство, корабостроене, минна дейност и др., с разчистването на горски площи
за целите на земеделието и селското стопанство. Свързано е и по косвен начин с антропогенното
въздействие заради замърсяване на въздух, почви и води, заради промените в климата и т.н.
Около 80-90% от територията на Европа е била покрита с гъсти гори преди 10 000 г. Първото
голямо обезлесяване е свързано с епохата на Римската империя, а най-значителните промени
стават през Средновековието. Въпреки това до ХХ век в Централна и Източна Европа е можело
да се видят девствени и непокътнати гори. Към момента само 1% от съществуващите гори са
недокоснати от човешкото присъствие и са в естествения си вид. Повечето от тях се намират
в Русия.
Днес горите в Европа покриват около 312 млн. ха, което е 33% от площта на континента.
Половината от тази територия се намира в европейската част на Русия. Разпределението на
площта на горите по страни е различно — от 6% в Ирландия до 66% във Финландия.
Независимо че почти всички европейски гори са под антропогенно въздействие, промените не
винаги са водели до отрицателни последици. Поради усилията за опазване на околната среда в
последните години площта на горите в Европа се увеличава с 0,6 млн. ха.
Горите в България
Горите в България заемат 30,16% от територията на страната. Дървесните съобщества са с
площ 3348 хил. ха или 86,5% от общата площ на горския фонд. Средната възраст на българската
гора е 42 г. Горите в България са местообитание от международно значение, те за убежище за
43 световно застрашени вида растения и животни.
Най-разпространените горско-дървесни съобщества включват представители на обикновения
бук (“Fаgus sylvаticа”), цера (“Quercus cerris”), благуна (“Quercus frаinetto”), горуна (“Quercus
dаlechаmpii”), белия бор (“Pinus sylvestris”), смърча (“Piceа аbies”), елата (“Аbies аlbа”), черния бор
(“Pinus nigrа”) и др.
Повечето преобладаващи дървесни видове в страната са с евроазиатско или европейско
разпространение. Има обаче и 3 български ендемита: местенски дъб, тракийски дъб и българска
круша.
Горите в ПП „Врачански Балкан“
Цялостният облик на растителната покривка на ПП „Врачански Балкан“ се определя от
естествени, първични по произход, дървесни и храстови съобщества. В тях, обаче, през вековете
е наложен отпечатъкът на интензивно ползване, довело до преобладаващото присъствие на
издънковите гори и формирането на значителни по площ вторични храстови и тревни съобщества.
Вторичните по произход съобщества по природа също имат естествен характер, тъй като не
са продукт на пряка човешка намеса, а са резултат от промените на първичната растителност.
Горските екосистеми на територията на ПП „Врачански Балкан“ са обособени в два пояса – на
дъбовите гори и на буковите гори.
Към горите от дъбовият пояс, представители на коренната растителност, са горите от
космат дъб, маклен, мъждрян, орех, смесени дъбови гори, доминирани от благун или цер, и гори от
обикновен габър. Реликтни са съобществата на маклена и ореха.
Съобществата на косматия дъб са елемент на коренната растителност и са един от най-
ксерофитните типове дървесни съобщества в границите на Парка. Те обитават склонове с
югоизточно и южно изложение в по-ниските части на дъбовия пояс.
Чистите и смесените съобщества на благуна и цера формират един от най-типичните
елементи в растителната покривка на дъбовия пояс. В резултат на изсичането съвременното им
разпространение е ограничено в значителна степен и по-добре запазени компактни съобщества
се срещат главно в северозападната част на планината.
Съобществата на горуна са сред най-запазените дъбови съобщества в границите на Парка,
въпреки че по-голямата част от тях имат издънков произход. В съответствие с мезофилната
природа на този вид, местообитанията му са локализирани предимно по склонове със северно
изложение, в близост до планинските реки и потоци, където почвената и въздушна влага имат по-
високи стойности.
Съобществата на келявия габър имат съществена роля в изграждането на растителната
покривка върху голяма част от парковата територия и придават основния облик на ксеротермния
дъбов пояс. Предимно вторични по произход, те заемат мястото на изсечени в миналото дъбови
гори. Фитоценозите имат главно храсталачен тип. Съставът им е изключително богат. За това
допринасят отворените пространства и относително слабата конкуренция на келявия габър.
Чистите и смесените букови гори са най-запазените гори, част от тях имат семенен произход
и възраст над 100 г. В чистите съобщества букът има монодоминантна роля и присъствието
на други дървесни и храстови видове е силно ограничено. В смесените съобщества по-високо
количествено участие имат обикновеният габър, хирканският клен, леската, обикновеният явор
и обикновеният дрян. Букът е влаголюбив и взискателен към почвата вид и поради това заема по-често северните изложения, където влагата е повече, а почвата по-дълбока. Когато условията не
са оптимални, букът расте и при по-малко влага и върху по-плитка почва. Такива са термофилните
букови гори с присъствие на орхидеи.
Специфично присъствие в състава на буковите гори в границите на Парка е това на терциерния
реликт лаврово бясно дърво, също и лечебно лудо биле, кандилка, орхидеи, лазаркиня, левурда,
светлика, здравец и боровинки.
В горите са намерили убежище близо 500 вида висши растения. Тук се срещат редица световно
застрашени птици и бозайници – вълк, благороден елен, бухал, горска ушата сова, малък и голям
ястреб, редките Бехщайнов нощник и широкоух прилеп.
Вековните гори са последните кътчета дива природа, където можем да наблюдаваме всички
фази от развитието на естествените гори - зараждането на младата гора сред останките на
паднали величествени дървета, борбата за оцеляване на конкуриращите се за вода и светлина
зрели дървета, както и бавното отмиране на най-старите, достигнали предела на своята възраст,
без да бъдат отсечени.
Старите, стоящите мъртви или умиращи дървета, повалените стъбла и клони формират
местообитания, осигуряват подслон и храна за птици, прилепи и други бозайници и са особено
важни за едва забележимите горски видове, като насекоми, гъби и лишеи.
Буковите местообитания в национален мащаб са важни не само за България, но и за цяла Европа.
По-голяма част от буковите гори са включени в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Трофична (хранителна) структура
Различните видове организми в биоценозата встъпват в различни хранителни взаимоотношения.
Растенията синтезират органична от неорганична материя. Растителноядните животни използват
растенията за храна, а хищтниците се хранят с другите животни. Гъбите и микроорганизмите
разграждат мъртвата органична материя до неорганична след смъртта на другите две групи.
Така се образуват трофичните нива на продуцентите, консументите (обикновено са две или три,
рядко повече) и редуцентите.
Всяка биоценоза има такава трофична структура, която осигурява извършването на кръговрат
на веществата. Така биоценозата има относителна независимост от други ценози.
Характерни хранителни вериги за горските екосистеми са: лазаркиня – сърна – вълк; старо
дърво – ларви на бръмбар – кълвач; листа - гъсеници (скакалци) – скорец – малък ястреб.
Пространствена структура - етажи в гората
Вертикалната (етажна) структура е подчинена на няколко екологични фактора – светлина,
почва, вода. Всяка фитоценоза се характеризира с различен брой етажи: на мъхове и лишеи, на
треви, на храсти, на дървета. Етажното разпределение има йерархичен характер – доминиращите
видове са най-високо.
В буковата гора например високите корони на дърветата образуват първият етаж. Ниските
дървета и храсти съставят вторият етаж. Под тях се намира третият етаж на тревистите
растения. Може да се открие и четвърти етаж на повърхността на почвата, където се намират
мъхове, гъби, водорасли по влажните места и др.
Почви в горите
На територията на ПП „Врачански Балкан” са установени следните видове почви: до 600 м
са разпространени сивите горски почви, от 600 до 1500 – кафявите горски почви. Мозаечно на
територията на парка сред кафявите почви са разпространени хумусно-карбонатните почви. Те
са типични за територията, тъй като са привързани към варовити скали.
Гората и различните култури
Ясен
Ясенът е много езическо дърво, което малко се приема от християните. Смята се, че е
обиталище на демони. Използван е за лекуване на рани, а от дървесината му се изработвали
амулети за предпазване от задушаване. Смятало се, че отблъсква мълниите при буря. Ясенът
е дълбоко уважаван от древните гърци. За тях това растение много тясно свързано с войната,
която е била част от ежедневието им. От ясен се изработвали дръжките на копията на бойците.
Според елините, ясенът се обитава, подобно на други растения, от определен вид нимфи, наречени
мелиади, които са войствени и безпощадни. Те, заедно с гигантите, се създават от кръвта на
Уран. Преди Зевс да скрие огъня от хората, човеците свободно можели да го ползват, защото
„огънят на Зевс, огънят от мълнията, често се намирал по върховете на ясените, откъдето
хората можели просто да си го вземат”. Като подарък за сватбата си Пелей, бащата на Ахил,
получва, наред с други ценности, и ясеново копие. В скандинавската митология на това дърво се
отдава заслужено внимание. Боговете сътворили първите хора – Аск и Ембла от дънера на ясен.
Това дърво за скандинавците било свещено. Могъщият Йедразил, Дървото на живота бил огромен
ясен.
Бук
Това е дърво, посветено на богинята Кибела в Близкия Изток и на Рея, майката на Зевс в Древна
Елада. Във връзка с това символизира благополучие, божественост и безсмъртие. Но букът е
атрибут и на Хадес - покровителят на подземното царство и поради тази причина се приема и
като дърво на мъртвите. Заради кожестите му листа и кора се смята за знак на устойчивост.
В Древен Рим, през класическата епоха, Юпитер, също както и Зевс в Древна Гърция, се приема
като бог, чийто символ е дъбът. Но е почетен и с една свещена букова гора, която се намирала
на хълма Есквилин. Във връзка с това бил разпространен и култът към Юпитер Фагуталис (бук).
В Тускулум също имало свещена букова гора, но тя била посветена на богинята на Луната и лова,
Диана. Келтите смятали, че букът е дърво, различаващо се с голяма хубост и във връзка с това
виждане той е символ и на красота. По склоновете на Пиренеите във Франция имало многобройни
олтари, посветени на келтския бог Фагус, чийто атрибут е букът. По време на желязната
епоха, германите гадаели за бъдещето с руни, изработени върху букови тояги или чрез малки
таблички, направени от букова дървесина. Въпреки че запазените до наши дни талисмани са от
тис, има сведения, че амулети били изработвани и от други видове дървесина в зависимост от
географските райони. Предпочитанията на интерпретация на руните е от типа въпроси, на които
се търси отговор. За тази цел букът бил често използван. Като алтернатива на пергаментовите
свитъци, хората започнали да зашиват една за друга мъничките таблички от буково дърво, върху които пишели и така се появила нова форма за излагане на знанието – книгата. Това обяснява
защо в някои езици думата съответстваща на книга има корен, който означава бук. Така например
в англо-саксонския имаме bok (бук) и bec (книга); в съвремения немски език: buche (бук) и buche
(книга); в шведския: bok (бук) и bok (книга) Като дърво, което е отворило вратите на хората към
знанието, може да се каже, че букът се слива с Дървото на познанието.
Във Вестфалия през XVIII век било разпространено суеверието, че бебетата излизат от
счупените клони на бук и от това място при родителите ги занася щъркел. Дръжката на чука на
масоните се изработва от бук. Днес това дърво е емблема на Дания.
Орех
Още от дълбока древност е разпространено вярването, че сянката на ореха е неблаготворна
и крие опасност от разболяване, ако човек заспи под нея. Римляните били убедени, че тя е вредна
и за растенията. Действително, сянката на ореховото дърво е много плътна, което се дължи на
голямата му корона и широките му, гъсто разположени листа, непропускащи слънчевите лъчи.
Вярва се, че привлича мълниите.
В Древен Рим това растение е приемано за знак на женската сексуалност и е символ на
плодовитост, по време на сватба се подарявали орехи. Плодът на дървото в много приказки и
легенди се представя като хранилище на мистериозни богатства. Той е особено важен символ,
защото събира обилно и могъщо съдържимо, добре скрито зад твърда обвивка. Древните евреи
сравняват свещените книги с ореховия плод. Свети Августин изразява становището, че орехът
възпроизвежда три вещества: меката месеста част на обвивката, костите на черупката и на
душата. Обвивката е също плътта Христова с горчивото страдание; черупката - дървесината на
кръста; мозъкът - сладката вътрешност на божественото освобождаване, която храни и която
чрез своето масло твори светлина Орехът е приеман и за символ на мъдрост, защото ядката
много наподобява формата на мозък. Във Франция се смята, че в година, в която има богат добив
на орехи, ще се родят и много деца. Според българските народни вярвания, на Спасов ден орехови
клони се носят на гробищата или в църквата, за да се осигури покой на мъртвите в отвъдния
свят и да им пазят сянка, защото се смята, че душите им обикалят света на живите 40 дни след
Великден.
Дъб
Сред дърветата дъбът изпъква ярко зареден с голяма знакова сила. Има твърда дървесина и
поради това растението се приема като символ на безсмъртието и вечността. Дъбът е свещено
дърво в културите на много народи. Символизира майката-земя. В Древна Гърция е дървото на
Хера и на Зевс. Дъбът често е улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива
да се стои под дървото. Тази връзка между дъба и мълнията намира израз в символиката – той е
приеман за знак на Зевс (Юпитер), който е господар на богове и хора, и разполага с най-мощното
оръжие - мълнията. Според елините желанията си богът гръмовержец съобщавал на хората чрез
оракула си в Додона, разположен сред дъбова горичка. Шумоленето на листата оповестявало волята
на Зевс. Жреците на бога поставяли в изворите листа на дъб, когато се молели за дъжд. Когато
Зевсовият син Еак потърсил помощта на божествения си баща, той се намирал под клоните на
могъщ дъб, посветен на царя на Олимп. Зевс дал отговор на молбите на сина си чрез знамение:
блеснала светкавица и без да има вятър в клоните на дървото, листата му зашумели.
Елините разказвали и една друга легенда, в която на дъба е отредено специално място. Боговете
се разгневили страшно на бесните менади, които убили сладкогласния певец Орфей и ги превърнали
в дъбове. Но наказанието не свършило до тук. В продължение на много години свирепи ветрове
брулели клоните им, гръмотевици разтърсвали дънерите им и през цялото време изтерзаните
им тела звъняли с гласа на Орфеевата лира, докато изсъхнали и станали на прах. И в този случай
дъбът символизира божествената същност и е знак за могъщество.
В Древен Рим на брега на езерото Неми е имало свещен дъб, посветен на Юпитер. Короната
от листа на дъб е атрубут на управителите на Древна Италия. Дъбът е свещено дърво и за
келтите. Върху него вирее имел; и двете растения друидите използвали в различни ритуали. Преди
да направят предсказанията си, жреците ядяли жълъди, за да добият пророческа мощ.
Най-свещеното дърво за славяните е дъбът. Според представите им, Вселената е едно огромно
дъбово дърво. То е атрибут на славянския бог Перун, повелител на гръмотевиците и мълниите,
който е разрушител и възмездител, но и справедлив съдник и благодетел. Българите питаят
дълбоко уважение към дъба. Бъдникът, запалван през Коледната нощ е от дъбово дърво. Неговата
пепел и остатаците от главните имат магическа и предпазна сила както за обитателите на
дома, така и за животните, и за посевите.
Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу зли влияния. Символ е на здраве, късмет и
плодовитост. Кората на дървото се използва за лечение на различни заболявания.
Дъбът е почитан и от древните германи. Често техните събрания и тържества се провеждали
под сенките на тези дървета. Дъбът е атрибут на бог Тор, аналогичен на Перкунас, бог на
гръмотевиците на древните латвийци. Като плод на дъба, жълъдът е символ на продължаващия
живот. Приема се за белег на плодородието и безсмъртието. Символ е на мъжката сексуална сила
и е оприличаван на полов орган, затова често се носел като амулет.
Скандинавските народи смятат и жълъда за атрибут на бога Тор. Според населението от
гръко-римския културен ареал, тези дървета са обитавани от особен вид нимфи, наричани дриади.
Смятало се, че листата на дъба предпазват от нападение на лъвове, а пепелта от дървесината му
защитава посевите от житна главня. Тояги, направени от растението, забити в селското бунище
прогонват змиите.
В Китай е символ на сила и устойчивост – под напора на вятъра дъбът се огъва, но не се
счупва. В Антична Япония е известен бог на дъба. Според Светото писание Господ се явил на
праотеца Авраам в дъбовата горичка Море. Под сянката на Мамврийския дъб Авраам приел Бог и
два ангела, които му се явили като странници. За християните това дърво е белег на душевната
устойчивост на Христос. Свързва се с постоянство в решенията и упоритост при постигане на целите. За юдеите дъбът е израз на божественото присъствие.