Паркът в опасност

Опазването на природата изисква не само съхраняване на нашата собствена жизнена среда, от
която получаваме храна, вода, въздух, облекло, но и съхраняване на жизнените условия за бъдещите
поколения. Наложително е да бъдат предвиждани и далечните последици от вредните въздействия,
нанесени на природната среда. За човека е важна и емоционалната връзка с природата. Не е
възможен човешкият живот без цветните поляни, вековните гори, бистрите извори и езера, без
животните, без кислорода, който ни дават растенията.
На всеки час в света изчезват по 3 биологични вида. Популацията на гръбначни видове диви
животни е спадала средно с около една трета (31%) в световен мащаб между 1970 и 2006 г.,
спада особено много в тропиците (59%) и в сладководните екосистеми (41%). Сред някои групи
гръбначни, безгръбначни и растения, между 12% и 55% от видовете в момента са застрашени
от изчезване. Предварителните оценки показват, че 23% от растителните видове в света са
застрашени. Към момента 78% от 520 описани вида европейски птици се смятат са застрашени.
Основна причина за унищожаването им е увреждане на техния ареал чрез усвояване на земи за
нуждите на човека, за строителство, пресушаване на блатисти местности, прекомерно ползване
на природните ресурси, разпространение на екзотични видове, химично замърсяване и др.
Всяка промяна на условията на местообитанията и месторастенията, в резултат на
естествени и/или антропогенни фактори води и до промяна, намаляване или изчезване на видове.
Колкото по-тясна е специализацията по отношение на хранене, месторастене и местообитание
на вида, толкова той е по-уязвим.
ОСНОВНИ АНТРОПОГЕННИ ЗАПЛАХИ ЗА ПАРКА
• Липсата на ефективен контрол от институциите, ниската природозащитна култура на
местното население и посетителите в парка, и икономическото обедняване на населението са
едни от основните причини, генериращи заплахи за нарушаване на екологичното равновесие. С
най-голямо отрицателно влияние и мащаб на разпространение са следните антропогенни заплахи:
• Бракониерство – тук се включват незаконната сеч, незаконният лов и риболов. При незаконната
сеч се унищожават или силно нарушават типичните местообитания на многобройните сенколюбиви
видове растения, мъхове и гъби поради нарушаване режима на осветеност, въздушна влажност и
валежи.
• С нерегламентираните сечи се унищожават и местообитанията на много насекоми, прилепи
и птици. Най-застрашени са горите в близост до населените места и до прокараните горски
пътища.
• В резултат на бракониерски лов, значително са намалели дивечовите запаси на благородния
елен и сърната на територията на парка.
• Иманярство е противозаконна дейност, извършвана от лица, наричани иманяри, с цел лично облагодетелстване чрез нелегално добиване, продажба или препродажба на открити археологически експонати и ценности с колекционерска стойност. Наличието на множество исторически и археологични обекти на територията на ПП „Врачански балкан”, както и предаваните от местното население митове и легенди, са причина за чести набези от иманяри. Иманярство води до пряко унищожаване на местообитанията и безпокойство най-вече на птиците през гнездовия период. Най-честите иманярски набези на територията на парка се наблюдават до входовете на пещери и скални ниши както и в самите пещери, често пъти съпроводени с унищожаването на пещерни образувания (сталактити, сталагмити, сталактони и др.).
• Незаконна паша - пашата e съществен застрашаващ фактор за доброто опазване на флората на парка, променяйки посоката на сукцесионните процеси. Наред с това тя е съпроводена с утъпкване и увреждане на популациите, в т. ч. и на консервационно значими видове (напр. пашата на кози в района на „Войводин дол”, при която се увреждат храстите на “Daphne laureola”). Не на последно място, пашата води до улесняване нахлуването на рудерални видове в увредените местообитания.
Козарство влияе отрицателно върху гнездящите птици по храсти и ниски дървета.
• Нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. На територията на парка най-често се наблюдава замърсяване близо до туристическите атракции и обекти, както и по най-посещаваните туристически маршрути. Често хората от близките населени места изхвърлят своите битови и строителни отпадъци в деретата, реките или в негативните карстови форми (понори, валози и др.). Нерегламентираното изхвърляне на отпадъците води както до естетическото загрозяване на красивите природни обекти, така и до създаване на потенциална опасност от замърсяване на подпочвените води и почвите, и е пряка заплаха за дивите животни.
• Прекомерно събиране на някои видове лечебни растения - неправилното събиране на гъби, често с унищожаване на мицела и старите екземпляри, на лечебни растения заедно с корените, на редки видове за букети - обрича голяма част от тях на постепенно намаляване и изчезване. Особено уязвими са едногодишните растения, при които унищожаването означава невъзможност да се възстановят. През последните години се наблюдава и прекомерното и нерегламентирано събиране на горски плодове – като боровинка, горска малина, диви ягоди и др.
• Замърсяване на повърхностните и подземните води. Поради липса на изградени пречиствателни съоръжения на почивните бази, кошари и някои производства (предимно млекопреработвателното), са причина за замърсяване на карстовите извори в основата на планината. Органично замърсен е извор Черна, периодично замърсен с нитрати и амоняк е извор Житолюб при гара Лакатник.
• Нерекултивирани хвостохранилища - на основата на залежите от оловно-цинкови и медни руди в миналото тук се развива рудодобивът. Днес всички мини са затворени, но голяма част от хвостохранилищата и минните терени все още не са рекултивирани. При неправилно стопанисване и поддържане или при екстремни природни бедствия те са потенциална опасност както за природата, така и за човешкото здраве и живот. В миналото една от най-големите екокатастрофи в Европа в резултат на минна дейност се случва в с. Згориград. На 1 май през 1966 г. се срива стената на хвостохранилището на мината за цинк и олово „Плакалница” над селото. Около 450 хил. куб. м токсични отпадъци заливат местността и стигат чак до градския площад на Враца. Жертвите са десетки, а екологичните последници все още не са отстранении.
• Пожари, причинени от човешка дейност. Паленето на огън на нерегламентирани за целта места създава опасност от пожари и допринася в редица случаи за навлизане на рудерални видове.
• Внасянето на неприсъщи за района растителни видове при залесителни мероприятия има отрицателен ефект върху естествения характер на екосистемите.
• Липса на устойчиви практики в ползването на ресурсите, като щадящи технологии за дърводобив, рационално ползване на пасищата и ливадите, развитие на биоземеделие и др. Така например с употреба на пестициди (които унищожават насекомите) се намалява хранителната база на много насекомоядни птици и прилепи.
БИОИНДИКАТОРИ
В системата на международния екологочен мониторинг за проследяване на замърсители се използват организми, наречени биоиндикатори. По тяхното наличие и състояние се съди за свойствата на средата, за присъствието и концентрацията на даден замърсител. За да може да служи като биоиндикатор даден огранизъм трябва да отговаря на редица условия – да натрупва токсини от околната среда, да е многочислен, да се среща в няколко области на света, да изпълнява една и съща роля в екосистемите.
Всеки вид от биоразнообразието на парка може да бъда разглеждан като биоиндикатор за състоянието на природната среда. Най-чувствителните групи в това отношение са видовете с ограничен ареал на разпространение, както и тези със специфични изисквания към средата, която обитават.
Потенциалът на лишеите като биологични индикатори за замърсяване на природната среда може да бъде използван при изследване на атмосферно замърсяване, както и натрупването на тежки метали и радиоактивни изотопи.
Лишеите са много добър и чувствителен индикатор за установяване на начална степен на замърсяване от локални източници, както и от далечен пренос.
Други такива видове са пещерните обитатели и най-вече троглобионтната фауна, представена от многоножки, мамарци, пещерни охлювчета, бръмбари светломразци и др.
Kато индикатори за наличие на пестициди се използват обикновената горска мишка и обикновената полевка. Водните кончета също са отлични биоиндикатори – когато са много това означава, че водата, до която се намират е чиста. Когато са с ниска численост или липсват, това означава, че водоемът е замърсен. Много добри индикатори са ресничестите червеи и сладководните олигохети.
Дъждовните червеи, които са доказани биоиндикатори, в замърсена почва показват значителна
промяна в отрицателна посока на екологочните свойства плътност и честота. Въз основа на
изчисление на различни индекси се доказва, че в замърсени почви видовото разнообразие намалява.
Прилепите като индикатори за състоянието на околната среда
Унищожаването на естествените местообитания и убежища на прилепите, както и
неконтролируемото използване на инсектициди, са причинили драстично намаляване на
числеността им. Те са чувствителен индикатор за състоянието на средата, поради факта, че се
хранят изключително с насекоми.