Водата

Водата е едно от най-разпространените вещества в природата, като покрива 70% от
повърхността на Земята. Тя запълва огромни океански и морски басейни, образува езера, натрупва
се във вид на ледници в полярните области и високите планини, тече в речните долини и образува
реки. Навлизайки в порите на скалите водата формира подземни басейни.
Водата съществува още преди появата на човека. Нещо повече - тя е причината за появата му,
но и не само на него, а на целия живот на планетата. Не случайно, за да определят дали има живот
на друга планета, учените търсят наличието на вода.
Водата влиза в състава на клетките и тъканите на всички живи същества. В човешкото тяло
се съдържат около 65% вода, в животинското средно 75%, а в растенията – средно 90%.
Тя е особено важна и като природен ресурс. По-малко от 3% от водата на планетата е годна
за употреба и повечето от нея е се намира в ледниците, едва 0,02% е в реките и езерата, а
0,9% в подпочвените води. Само 1% от водата в света е подходяща за пиене. Всеки шести
човек в развиващите се страни няма постоянен достъп до чиста вода. Същевременно 90% от
промишлените води се изливат в реките и моретата без предварително пречистване. Мръсната
вода убива едно дете на всеки 8 секунди и е причината за 80% от заболяванията в развиващите
се страни
Водата на Земята е на възраст около 4,5 милиарда години, колкото е стара и планетата ни и е
в непрекъснат кръговрат (напр. в малкия воден кръговрат тя се изпарява и пада под формата на
валежи по 25 пъти годишно) .
ВОДНИ РЕСУРСИ НА БЪЛГАРИЯ
Водните ресурси на България включват реки, езера, блата, подземни води. За съжаление нашата
страна е една от най-бедните на вода в Европейския съюз. В зависимост от влажността през
дадена година, на територията на страната се събират между 9 и 24 млрд. м3 вода, без да се
включват водите на р. Дунав. Среднотогодишно количество на глава от населението е около 2300-
2500 m3, а средно за Европа е 5300 m3. С наличието на тези водни ресурси Република България се
нарежда сред петте най-бедни страни в Европа заедно с Полша, Чехия, Белгия и Кипър.
Тази неблагоприятна водно балансова-структура произтича от географското положение на
България, специфичната атмосферна циркулация и разнообразната ландшафтна структура.
Освен че са незначителни, водните ресурси са и неравномерно разпределени по територията на
страната. В Северна България се формира средногодишно двойно по-малка водна маса, отколкото
в Южна.
Територията на Природен парк „Врачански Балкан” е бедна на водни ресурси. Причината за това
е, че голяма част от скалите, изграждащи Врачанската планина са карстови. Те пропускат по-
голяма част от падналите валежи, които се просмукват в дълбочина и формират карстови извори.
Характерно за карстовите извори е, че нямат постоянен дебит и силно се влияят от количеството
на валежите и стопения сняг.
Най-пълноводни са реките през периода от март до юни, когато поройните дъждове и големите
наклони формират няколко пъти по-висок повърхностен воден отток. През останалите месеци
течащите повърхностни води (реки, потоци и водопади) са сравнително маловодни поради
просмукването им в подземните канално-галерийни системи, а оттам и тяхното вливане в
карстовите извори в подножието на Врачанската планина.
На територията на ПП „Врачански Балкан” извират 3 по-големи реки – Лева, Черна и Златица.
Символично те разделят Врачанската планина на три дяла - Беглички (Югозападен), Стрешерски
(Северозападен) и Базовски (Източен). Най-голям на територията на парка е Бегличкият с най-
висок връх Бегличка могила (1482 m). Количеството вода в тези реки е непостоянно през годината,
а коритата им са песъчливи, с малки прагове и бързеи. Характеризират се с продължително
пролетно-лятно пълноводие и неустойчиво лятно-есенно маловодие.
Река Лева
Река Лева е най-посещаваната и популярна река на територията на парка, която преминава през
с. Згориград и гр. Враца. В началото си тече в силно стеснено корито с много прагове, където
се образува 32-метров водопад под Боров камък. При навлизането си в Згориградската котловина
нейното русло се формира в долина, където се натрупва значително количество чакъл. При прохода
Вратцата реката се всича дълбоко в отвесно разположените варовикови скали и образува един от
най-живописните проломи в страната.
Наличието на карстови скали и течаща вода е формирало на красиви водопади във Врачанската
планина. Те са пълноводни през май и юни. Голяма част от тях пресъхват през август и септември,
а през зимата част някои замръзват, натрупвайки стотици кубически метри лед, който се топи
бавно през пролетта и подхранва равномерно реките. От всички водопади в парка само 17 са с
постоянно течащи, като например Боров камък, Женската вода, Крушовски водопад, Иван Пусти
и др. Особено живописни са водопадите с височина над 10 м, между които Скакля 141 м, Шопката–
77 м, Боров камък - 66 м, Женската вода - 45 м, Крушовски водопад - 26 м, Соколски бигор - 18 м,
Иван Пусти - 16 м и др.
Карстовият извор Житолюб е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба
на две подземни реки. Той се намира в подножието на Лакатнишките скали, под пещера „Темната
дупка” на 8 м от нивото на р. Искър. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и
Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата и през тесен сифон се изливат
в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през карстовият извор преминават до
1200л в секунда.
В парка има два вида водни екосистеми: стоящи води – карстови езера; и течащи води –
повърхностни и подземни (реки на територията на парка и карстови извори).
В естествените карстови езера – „Локвите” са характерни 1-2 макрофита: наводник (“Еlatine
alsinastrum”), пеплис (“Peplis portula”), плаващ ръждавец (“Potamogeton natans”).
Реките на територията на ПП „Врачански Балкан” са местообитание на общо 11 вида риби:
речен кефал, скобар, обикновена кротушка, бяла и черна мряна, уклей, говедарка, горчивка, лещанка,
щипок, балкански щипок.
Земноводните също са зависими от наличието на водна среда, като място за размножаване или
среда за живот. От изключително значение са карстовите езера в билните части на планината.
Те са място за размножаване на няколко вида земноводни – жаба дървесница, горска дългокрака
жаба, кафява крастава жаба, планинска водна жаба, малък и северен гребенест тритон и др. Също
така служат за водопой на няколко вида едри бозайници (сърни, лисици), зеленоглава патица, сива
чапла, белоглав лешояд, черен щъркел и домашни животни.
Изключително интересна е и водната подземна фауна на Врачанската планина.
Един от най-древните реликти в подземните води на България е “Sphaeromides bureschi”. Неговото
присъствие в карста на парка е свързано с палеогеографските системи на горна креда, развити
в скали от триаска и юрска възраст. Това е вид с морски произход, който е населявал северните
части на Тетиския басейн.
Местен водоизточник за населението по границите на ПП „Врачански Балканv са яз. „Дъбника”
и яз. „Среченска бара”, а една трета от подадената вода с питейни качества за гр. Враца се
използва за промишлени нужди от различни производители. Градът има канализационна мрежа,
която отвежда отпадъчните битови и дъждовни води до пречиствателна станция с водоприемник
р. Дъбника, докато за третирането на отпадъчните води от по-малки населени места около парка
все още съществува проблем.
ЗАПЛАХИ
Основните заплахи за реките на територията на ПП „Врачански Балкан” са:
• промишленост: замърсяване от млекопреработвателни производства и ферми, при пряко
изхвърляне на отпадъчните води в реките. Непряко замърсяване се получава, когато замърсените
води се изхвърлят в понори и валози, и чрез подземните канални системи замърсяват карстовите
извори в подножието на планината;
• отпадъци: замърсяване чрез изхвърляне битови и строителни отпадъци.