“Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Врачанска планина”

  29-04-2010

Информация за работата по проект “Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Врачанска планина

Георги П. Стоянов /Ръководител проект/

От 2003 г. Дружество за защита на хищните птици (ДЗХП) започна работата по този дългогодишен проект в района на Врачанска планина, който е част от Международен план за опазване на лешоядите на Балканския полуостров. Като основен целеви район за изпълнение на най-важните дейности по този проект е избран район от Врачанска планина в община Вършец. Това са землищата на селата Долно Озирово и Горно Озирово, където се намира големия скален масив “Котля”. През 2004 г. над с. Д. Озирово бе изградена площадка за изкуствено подхранване на белоглави лешояди и египетски лешояди. Първият вид е изчезнал като гнездящ около средата на 20 век, а от втория вид все още се срещат единчни гнездящи двойки през последните 10 г. във Врачанска планина. На тази площадка през изминалите години редовно се извършват подхранвания с цел подпомагането на тези изчезващи видове птици. Извършват се и редовни наблюдения в планината и други околни райони, провежда се информационна кампания с цел намаляване на негативното влияние от страна на човека върху едрите хищни птици.

През 2008 г.- 2009 г. този проект премина към следващия много важен етап, чрез започване на дейности по реинтродукция- повторно въвеждане в природата от страна на човека на изчезнали животински видове. До това решение за белоглавия лешояд се стигна, защото опита от предходните години показа че този вид не би могъл по естествен път да загнезди отново в района само чрез извършване на изкуствени подхранвания. Поради това в края на миналата и началото на тази година бе изградена волиера за адаптация на белоглави лешояди над с. Д. Озирово. Волиерата се състои от две части- голяма клетка с размери 10 м х15 м и височина от 2,50 до 4 м, малка клетка 6 м х 10 м при същата височина. Тя е изградена в близост до скалните отвеси на масива “Котля”, където преди повече от половин век е имало гнездова колония на белоглави лешояди. Волиерата има много важно значение за проекта, защото в нея през следващите години ще бъдат отглеждани няколко групи белоглави лешояди.  Волиерата бе изградена съвместно с Дирекция на Природен парк Врачански балкан, който е и основен партньор на ДЗХП по този проект. Другата част от финансирането за волиерата бе осигурено от Немската агенция по околна среда и Франкфуркското зоологически дружество, а международната Фондация за опазване на лешоядите оказа методическа помощ. Тази дейност на ДЗХП бе подкрепена на местно ниво и от Държавно лесничейство Берковица, поземлена комисия на община Вършец, кметство на с. Д. Озирово. На национално ниво по програмата за възстановяване на белоглавия лешояд в Стара планина, ДЗХП работи съвместно със СНЦ Зелени Балкани и Фонд за дивата флора и фауна.
 

На 15. 04. 2009 г. във волиерата бяха настанени първите 6 белоглави лешояди. Те са част от 18 птици от този вид, които пристигнаха месец по-рано от Испания. Първоначално птиците бяха настанени за задължителна карантина в Спасителен център за диви животни на федерация Зелени Балкани в гр. Стара Загора. След този престой белоглавите лешояди бяха преместени в специално изградени волиери сред природата- във Врачанска планина, Национален парк Централен балкан, Природен парк Сините камъни и района над гр. Котел. На тези места лешоядите ще бъдат отглеждани в продължение на около една година. Целта е при този престой на птиците във волиерите, те да имат достатъчно време за една първоначална адаптация към съответния район. Това се отнася по отношение на заобикалящия ги терен, климатичните условия и др. След този адаптационен период птиците ще бъдат освободени в природата. Те ще бъде маркирана с цветни пръстени и крилни марки (жълти на цвят с индивидуална комбинация от черни букви за всяка птица), за да могат да бъдат проследяване от разстояние след пускането им на свобода. За следващите четирири години това ще бъде извършено на няколко пъти във всеки отделен район. Общо за този период в България ще бъдат внесени от Испания около 150 белоглави лешояди за четирите избрани района по протежението на Стара планина. По тази методика през последните 30 г. са били възстановени гнездовите популации на белоглавия лешояд в някои райони на Франция и др. страни на Западна Европа, от където тези птици също са били изчезнали поради унищожаването им от страна на човека.
 

Крайната цел на настоящия проект е белоглавите лешояди отново да започнат да се размножават в старите си гнездови находища над с. Д. Озирово- с. Горно Озирово и други подходящи райони на Врачанска планина. Характерна особеност при белоглавите лешояди е че при търсена на храна (само трупове на мъртви животни) те прелитат до райони, които са много отдалечени от местата за гнездене. При тези скитания белоглавите лешояди могат да се отдалечават на десетки километри от мястото им на пускане над с. Д. Озирово. Поради това съществува съвсем реална възможност, птиците периодично да бъдат наблюдавани в различни райони на Северозападна България- извън територията на Врачанска планина.
 

При извършване на бъдещите дейности и конкретно след освобождаването на белоглавите лещояди е изключително важно съдействието на местните хора живеещи във Врачанска планина, в близост до нея и в други райони на Северозападна България. Това се отнася до опазването на птиците- да не се безпокоят докато се отглеждат във волиерата и да няма злоумишлени действия срещу тях след освобождаването им в природата. Много важно ще бъде също така оказването на съдействие при получаването на информация за наблюдавани белоглави лешояди след пускането им на свобода, подпомагане на ДЗХП при извършване на подхранването на птиците с трупове на мъртви селскостопански животни и др. Всички които искат да научат повече за дейностите по опазване на белоглавите лешояди или да предоставят информация свързана с тях могат да направят контакт с:

Георги П. Стоянов- 0888734503, ел. поща bpps@abv.bg
Георги Н. Грозданов- 0885741967
Ангел И. Петров- Кмет на с. Долно Озирово- 09525/ сл. 210