Разположение
Селото се намира по средата на пътя от Враца към Монтана, на около десетина километра от разклона към Вършец. Покрай него тече река Ботуня, което придава колорит на иначе малкото село.
Жители
Село Стояново има 62 жители.
Културно-историческо наследство на района
Селото вероятно носи името си от подвизавалия се из този край през осемнадесети век Стоян войвода. С чета от десетина души причаквали турски кервани по пътя за Видин, а после се криели из околните хълмове. Заради близката река прескачали и до първото село, тогава именувано Сердар, за да се почистят и изперат. През тридесетте години селото е наречено Стояново.
Село Стояново е известно с железния си мост, построен през XIX век. Построяването на железния мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има интересна история. Той е наречен през 19 век Чудото на Северозападна България.
На това място е имало дървен мост, който често е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкова воденици. При първото посещение на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, защото мостът за пореден път бил отнесен. Тогавашният кмет Симо Господинов създава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с орден. Ангажира инженери от италианска фирма за построяването на Железния мост.
По това време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получи писмо от италианската фирма, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата здравина изтича и мостът бе ремонтиран и подсилен.
В това живописно място са заснети и много филми от които българският „Паролата” и чужди продукции с участието на известния актьор Гойко Митич.