.jpg)
Природен парк “Врачански Балкан”, е разположен в Северозападна България обхваща по-голяма част от Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанска планина се издига южно от Врачанското поле, като заема междинно място между Предбалкана и Главната Старопланинска верига.
Цялостната ориентация на парка е северозапад- югоизток. Най-високата точка на планината е връх Бегличка могила с надморска височина 1482 m, разположен в едноименния дял, а най-ниската точка на планината 237m.
На територията на парка се срещат основно 3 типа почви – кафява горска, сива горска и хумусно-карбонатна.
Климата е умерено-континентален, който с промяна в надморската височина се разделя на предпланински, нископланински и планински.
Територията на природен парк “Врачански Балкан” попада в Черноморската водосборна област, с подобласт на директно оттичащите се води към р. Дунав, отнасящи се към Дунавския водосборен басейн, с басейнова дирекция Дунавски район, гр. Плевен.
Макар, че средногодишното валежно количество в парка, в размер на 851 mm е по-високо от средното за страната (670 mm), като цяло територията на парка е бедна на водни ресурси, поради преобладаващия карстов характер на Врачанската планина. Някои от по-високопланинските области се смятат и за безводни. Поради силната пропускливост на субстратите, преобладаващата част от падналите валежи се просмуква в дълбочина и формира карстови извори.
Повърхностни води
Извиращите от Врачанската планина реки Лева, Черна и Златица, я разчленяват на три дяла- Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-голяма е територията на Бегличкия дял с най-висок връх Бегличка могила (1482 m).
Специфичното съчетание между скална основа и течаща вода е способствало формирането на красиви водопади. Те са пълноводни през май и юни, пресъхват през август и септември, а през зимата преобладаваща част от тях замръзват. От всички водопади в парка само 17 са с постоянен воден отток, като например Женската вода, Чеcлецо, Рипалото, Крушовски водопад, Иван Пусти, Гарванешки водопад, а останалите са оводнени между 2 и 10 месеца годишно. Особено живописни са водопадите: Скакля 141 m , Шопката – 77 m, Боров камък- 66 m, Женската вода- 45 m, Чеслецo- 38 m, Рипалото- 37 m, Крушовски водопад- 26 m, Десен близнак- 24 m, Ляв близнак- 20 m, Долен Сопин камък- 19 m, Соколски бигор- 18 m, Иван Пусти- 16 m и много други.
От по-малките водопади интерес представлява Бигоро над с. Зверино, който е единственият водопад с по-голяма широчина 10 m от височината му 7 m, а малък Крушовски водопад под връх Околчица, с височина 9,4 m е скачащ, непресъхващ и много красив.
Подземни води
Карстовите води се подхранват основно от валежи и в отделни участъци от речни води. На основата на геоложки и геоморфолжки особености В. Спасов и колектив (1996) отделят в границите на Врачанския Балкан 3 основни карстови басейна Бистрец-Мътнишки карстов басейн, Паволче-Черепишки карстов басейн, Милановски карстов басейн.