Гори
Според Горскорастителното райониране на България (Б.Захариев), територията на природен парк „Врачански Балкан” попада в Мизийска горскорастителна област, подобласт Северна Българя. Разположена е между 151 и 1300 м.н.в. обхваща част от два растителни пояса и пет подпояса:
Долен, равнинно - хълмист и хълмисто - предпланински пояс на дъбовите гори (0 - 600 м.н.в.)
- Подпояс на заливните и крайречни гори ( 0 - 600 м н.в. )
- Подпояс на равнинно - хълмистите дъбови гори (0 - 400 м н.в. )
- Подпояс на хълмисто - предпланинските смесени широколистни гори (400-600 м н.в.)
Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600 - 1800 м н.в.)
- Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (600 - 1000 м н.в.)
- Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м н.в.)
С естествен произход са 15399,6 ха (88,3% от горите). Културите заемат 2044,4 ха (11,7%).
Незалесената дървопроизводителна площ е 188,3 ха голини и сечища.
Обликът на горската растителност в парка се определя от формациите на бука (31,8%), горуна (11,2%), цера (4,1%), келявия габър (27,2%), обикновения габър(4,8%) и косматия дъб (0,4%).
Иглолистни гори
Иглолистните гори заемат площ от 1844.7 ха.
Те имат предимно изкуствен произход (99.6%) и средна възраст 33 г. Създадени са с противоерозионна цел. Заемат стръмни и наклонени терени, на припечни и сенчести изложения и обхващат височинни пояси от 150 до 1300 м н.в. Преобладанието на белия и черен бор е значително в разпределението по дървесни видове. С единично участие са смърча, дуглазката ела, обикновената ела, веймутов бор и лиственицата.
Широколистни високостъблени гори
Широколистните високостъблени гори заемат 4593.9 ха. Те имат естествен произход с незначително присъствие на изкуствено създадени култури. Това са елитните, предимно букови гори на територията на природния парк.
Заемат стръмни и много стръмни терени , със сенчести и припечни изложения.
Представени са от смесени широколистно-иглолистни култури, смесени широколистни с явор и смесени широколистни насаждения с трепетлика.
При разпределението на площта по дървесни видове: безпорен лидер е букът – 80.3%. С участие 5.4 и 5.1% са зимния дъб и габъра; 2.1% цера; с по 1.3% явора и планинския ясен и с 1% клена. Под 1% с единично участие са благун, бряст, трепетлика, бреза, орех, кестен, сребролистна липа, череша, шестил, маклен. Културите са от интродуцирани видове на червен дъб и айлант и хибридна топола.
Издънкови гори за превръщане
Една четвърт от горската територия на парка е заета с издънкови гори – 5101.6 ха.
Имат естествен произход и са резултат от масови изсичания в средата на миналия век. Разпространени са върху стръмни и много стръмни терени на сенчести и припечни изложения.
С най-голямо участие са смесените широколистни с преобладаващ дървесен вид зимен дъб, бук, благун, габър и космат дъб. От чистите насаждения преобладават буковите и зимендъбовите. По-малки територии заемат чистите гори от благун, цер, габър, летен дъб и орех.
Нискостъблени гори
Нискостъблените гори заемат една трета от горите в природния парк на площ от 5903.8 ха. Имат почти естествен произход. При разпределението на площта по дървесни видове с най-голямо участие е представен отново келявия габър, следван от мъждряна и зимния дъб и акацията. С малко участие са представени цера, бука, благуна и от плодните – орех, круша, турска леска и др.