Пасища и ливади

Ливади – това са естествени или полуестествени тревни съобщества, които се използват за
добиване на тревен фураж чрез косене.
Пасища – това са естествени или полуестествени тревни съобщества, които се използват
или могат да се използват чрез паша.
Ливадите са площи, покрити с ливадна растителност, съставена от тревисти растения,
които им придават характерен изглед. Срещат се във всички височинни пояси в България.
Ливадите са първични и вторични. Първичните (коренните) ливади заемат площи край бивши
големи терциерни езера (напр. Софийската котловина), но също така край разливи по долното
течение на Марица и Струма. Тези площи не са били заети от гори. Първични ливади има и по
билата на хълмовете в северната част на Дунавската равнина. Те наподобяват степите. Други
първични ливади са алпийските (високопланинските). В алпийския пояс на българските планини не
е имало гори отпреди повече от 4000 г. пр. н. е. Вторичните ливади заемат предимно места на
унищожена широколистна или иглолистна гора в низинния, долния и средния планински пояс.
Ливадите се използват най-вече за получаване на сено (сенокосни ливади), а някои за паша
на селскостопанските животни (пасищни ливади, пасища). Различният начин на използване на
ливадите и пасищата определя нееднаквите екологични условия в тях.
Сенокосните ливади се характеризират с по-влажна почва и с по-влаголюбиви и по-разнообразни
видове. Поради постоянното утъпкване от животните пасищата изпаряват повече вода и почвата
им е по-суха. Ето защо видовете, които растат в тях, са по-сухоустойчиви, видовият състав на
растителността е по-беден и на места растителната покривка е разкъсана.
ПАСИЩА И ЛИВАДИ В БЪЛГАРИЯ
В състава на ливадите и пасищата в България участват четири групи растителни видове:
житни, пеперудоцветни, както и кисели треви и разнотревие. Видовете от първите две групи са
основните източници за хранителни вещества (въглехидрати и белтъци). Третата група обхваща
растения от семейства дзукови и острицови. Те нямат особена хранителна стойност и много от
тях са с груби остри листа и стъбла, поради което не се предпочитат от животните. Видовете
от четвъртата група са предимно витаминозни и етеричномаслени растения. Към тях се отнасят
и много плевели и бурени, чието количество силно влияе върху хранителността на сеното.
Разнообразието от ливади се обуславя от комплексите на преобладаващите видове най-често
2-3 вида бобови (детелини, рогат звездан и др.), 2-3 вида житни (власатки, ливадина, полевица и
др.), но обикновено и от разнотревие. Съставът на комплекса е в тясна зависимост от условията,
главно от влажността.
На територията на Парка се срещат видовете: обикновена полевица, червена власатка,
турска мащерка, планинска чубрица, триниелистна самогризка, панчичево секирче, широколистна
гъжва, сплеснат овесец, еньовче, румелийска клопачка, обикновен сеноклас, валезийска власатка,
германски ранилист, унгарска детелина и др.
Общата пасищна площ в България е около 12 000 ха. Сенокосните ливади заемат около 2600 ха,
но осигуряват около 1/3 от сеното в страната.
Основни заплахи и причини за деградация на ливадите и пасищатa
Сериозна заплаха за ливадите и пасищата е разораването и превръщането им в ниви, трайни
насаждения, лозя и др. С разораването се получават тежки загуби за биоразнообразието,
включително унищожаване на консервационно значими растителни и животински видове и
хабитати.
Влошаване на продуктивността и качеството на тревостоя се получава и поради пренатовареност
с животни и неконтролирана паша. Преизпасването, преутъпкването, наторяването водят до
обедняване на видовия състав, до унищожаване на консервационно значимите видове, до масово
настаняване на малоценни от фуражна гледна точка рудерални растения.
Главна заплаха за пасищата е тяхното изоставяне поради силното намаляване на
животновъдството, следствие от което е тяхната деградация. След обрастване с храсти,
дървета, орлова папрат и др., се получава загуба на ценни фуражни ресурси, както и загуби за
биоразнообразието.
Тревата на ливадите и пасищата е основната храна на домашните животни, които, докато
пасат, създават подходящи условия за съществуването и на някои диви животни. Животът на
птиците зависи от състоянието на пасищата и ливадите. Някои строят гнездата си в земята,
други търсят храната си там. Домът на някои бозайници, като лалугера, е в дупки на пасищата. От
тук може да заключим, че пасищата и ливадите са изключително важни за птиците, бозайниците
и дивата природа като цяло.
ЛИВАДИ И ПАСИЩА В ПП „ВРАЧАНСКИ БАЛКАН“
Основният облик на растителната покривка на територията на Парка се определя от
естествени дървесни и храстови съобщества, както и от вторично възникнали пасища и сенокосни
ливади.
Откритите тревни пространства са добре представени във високите дялове на Парка и в
много по-слаба степен в резервата. От особена важност за птиците, обитаващи тези терeни, са
високите части на Бегличкия и Базовския дял и отделни райони от Стрешерския дял на Врачанска
планина.
В миналото - преди 30-50 г., откритите терени са заемали значително по-големи райони
във всички височинни зони на планината. Това е било вследствие на мащабното пасищно
животновъдство, което в миналото се е развивало в района. През последните няколко десетилетия
тази дейност постепенно е намалявала и понастоящем е почти замряла. Поради тази причина
обширни тревни територии са се самозалесили с дървесно-храстови растителни видове, като
процесът продължава и в наши дни.
Трябва да бъде подчертано също така, че немалко от съществуващите днес открити тревни
пространства са значително променени в сравнение с миналото. Причина е прекомерното
увеличаване на височината на тревостоя, поради липса на активното изпасване от домашни
животни. Всички тези промени на този тип ландшафти са повлияли отрицателно редица видове
птици, обитаващи откритите пространства, поради това, че терените са ставали все по-
непригодни за тях, като среда за търсене на храна, гнездене и др.
Сенокосните ливади се различават с благоприятен състав на фуражните видове и богато
биологично разнообразие. Пасищата заемат обширни територии, главно по високите била.
Осигуряват изключително ценни фуражни ресурси. В момента пасищният режим е силно намален, а
на места – практически преустановен. В резултат се наблюдава настъпление на храстите, което
води до загуба на пасищни територии и намаляване на биологичното разнообразие.
Пашата трябва да се извършва с пастир, за да не става навлизане в забранени райони и
предизвикване на повреди и щети от животните.
ФЛОРА
Консервацонно значими видове, типични за пасищата и ливадите са орхидеите: двурога пчелица,
комароцветна гимнадения, пеперудоцветен салеп, маймунски салеп, червен главопрашник, бъзов
дланокоренник, бледен салеп, обикновен анакамптис, жълт планински крем и др.
ФАУНА
Макар да не се характеризират с висока концентрация на видове, планинските пасища на юг от
х. Пършевица и скалистите части в дефилето на река Искър и в резервата са интересни поради
специфичните си условия, които позволяват в планината да навлизат видове, като сляпото куче и
снежната полевка.
Билните части са потенциално местообитание и на лалугера, чието опазване е приоритет
както у нас, така и в Европа като цяло.
Консервационно значими видове
• Шипобедрена сухоземна костенурка. Среща се почти повсеместно от морското равнище до
около 1400 – 1500 м надм. в. Предпочита открити пространства с тревиста растителност, през
летните горещини често навлиза в храсти и гори, долове и дерета.
• Лалугерът е застрашен от изчезване вид в световен мащаб. Природозащитен статус:
строго защитен. Среща се в равнините и покрити с трева местности – сухи степи, ливади,
пасища. Среща се в Европа и Азия, но с много ниска плътност на популацията и с непрекъснато
намаляващ ареал. В България се среща из цялата страна до 2500 м. Най-широко разпространен е
в ниските части на страната до около 500 м. Лалугерът е представител на степния тип фауна
и като такъв е силно застрашен поради промяна и/или унищожаване на естествените му тревни
местообитания, свързани със земеделските практики.
Пасищното животновъдство и косенето са единствените селскостопански дейности, които
нямат отрицателно въздействие върху лалугера. На местата, където тревистата растителност
достига по-голяма височина, тези дейности дори са препоръчителни с оглед поддържане на нисък
тревостой, което е едно от основните изисквания на вида и основен фактор за разпространението
му.
Лалугерът е основен хранителен ресурс за царския орел, ловния сокол, пъстрия пор и когато
неговите популации в определена територия намалеят, това води до намаляване и/или изчезване
на тези видове.
• Пъстрият пор, известен още като европейски пъстър пор и сарматски пор, е рядък хищник,
който се среща в Югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като
ареалът му бързо се смалява. Живее на открит и сух терен. По принцип обитава степи, полупустини
и пустини. В България предпочита безлесни пространства, но населява и други местообитания –
гори, влажни места, храсталаци.
До голяма степен разпространението на пъстрия пор на определена територия зависи от
наличието на колонии лалугери, които са основен хранителен ресурс за него. Природозащитен
статус: строго защитен
Птици
Консервационно значимите видове птици в пасища и ливади са два вида:
• свързани с ливадите и пасищата/откритите пространства пряко, като ги използват за
гнездене.
• свързани с ливадите и пасищата/откритите пространства косвено, тъй като се хранят с
лалугери, други дребни бозайници, земноводни и влечуги, птици и безгръбначни, които ги обитават.
Птици на откритите тревни пространства
Понастоящем характерни видове за тези терени са полска чучулига, ръждивогушо ливадарче,
пъдпъдък, ливаден дърдавец. Значително по-редки видове от тази екологична група са ушатата
(балканска) чучулига и планинската бъбрица (срещат се рядко в ограничени райони на високитечасти от Бегличкия дял на планината), черногушото ливадарче, яребицата и др.
Откритите тревни терени са важен хранителен хабитат за много видове птици, които гнездят
в други типове местообитания (скали, дървесно-храстови съобщества). Поради това при хранене
се установяват и редица други видове птици - хищни, врабчоподобни и т. н.
Пеперуди
Пасищата и ливадите са важни местообитания и за голям брой пеперуди като лястовича опашка,
адмирал, пауново око, голям полумесец, Фердинандова пеперуда и защитените от закона: червен и
черен аполон, лицена диспар, лемония балканика, кадифянка, голямо нощно пауново око и др
Голям брой селскостопанските практики, прилагани в земеделските земи с висока природна
стойност, водят до опазване не само на биоразнообразието, но на околната среда като цяло, а от
там и на здравето на хората:
• намаляването/спирането на използването на минерални торове и продукти за растителна
защита води до опазване чистотата на водите, повишаване качеството на почвата и увеличване
на биологичното разнообразие и др.;
• намаляване интензивността на пашата (поддържане на минимална и максимална гъстота
на животинските единици) има положителен ефект върху качеството на водата и почвата,
биологичното разнообразие и опазването на ландшафта;
• по-късното косене на ливадите, оставянето на ротационен принцип на некултивирани и
неразорани площи в обработваемите земи, оставяне на зимна покривка на полетата за засяване
с пролетни култури и др., са предназначени за опазване на биологичното разнообразие (опазване
гнездата на гнездещите на земята в нивите и ливадите птици, осигуряване на храна през зимата
и т. н.);
- непряко същите дейности водят и до подобряване качеството и количеството на водата;
• поддържане на специфични характеристики на ландшафта, особено създаване, възстановяване
и поддържане на полските граници (синори). Освен че съхраняват традционния облик на селските
райони, синорите, покрити с треви, дървета и храсти често следват хоризонталите (топографията
на терена) и осигуряват ефективна защита от ерозия.
За намаляване безпокойството на птиците по време на размножителния сезон:
• да се оставят ивици и места във влажните ливади неокосени (убежища за птиците, които
гнездят там);
• да се коси ръчно или с косачки с ниска скорост, като косенето се извършва от центъра към
периферията (дава възможност птиците да избягат навън на време);
• да не се допуска паша в чувствителните (гнездовите) зони между средата на май и края на
юли (размножителния период). Да се ограждат временно местата за гнездене (200 м от гнездата)
по време на размножителния сезон, за да се ограничи извършването на селскостопански дейности
и достъпа на хора и пашуващи животни до тях;• да се коси по-късно през сезона, за да може да завърши гнезденето на птиците: не преди
1 август за гнездовите зони и не преди 15 юли за другите части на ливадата.
Характерни хранителни вериги за откритите пространства са: скакалци –> планински кеклик
–> дива котка; червеи (голи охлюви) –> ливаден дърдавец –> лисица; скакалци –> ливаден гущер –>
голям стрелец (смок) –> орел змияр.