Пещери и карстови форми

Карстът в България заема 22,7% от територията на страната и е развит върху различни по
възраст, дебелина и напуканост карбонатни скали (варовици, доломити и мрамори).
В България до сега са намерени около 5100 пещери. Те предлагат уникална среда за живот -
специфичен микроклимат (почти постоянна температура и влажност), ограничена или напълно
липсваща дневна светлина. До сега са известни 704 вида безгръбначни животни, които обитават
българските пещери.
Много от известните безгръбначните обитават само една пещера и даден карстов район.
Такива са повечето видове пещерни бръмбари, многоножки и мокрици. Ето защо унищожаването на
фауната на една единствена пещера може да доведе до изчезването на цели животински видове
завинаги от лицето на земята.
Карст и карстообразуване
В най-широк смисъл под карст се разбира съвкупност от процеси и явления, които протичат
във варовикови скали, подложени на механичното и химичното въздействие на водата и довеждат
до образуването на характерни земни форми.
Карстообразуването е процес, който се дължи на свойството на карбонатните скали да се
разтварят от водата. Валежите от дъжд и сняг, които попадат върху варовиковите терени,
въздействат химично върху скалите и разтварят повърхността им. Водата прониква в пукнатините
и процесът на тяхното разширяване продължава. Повърхността на варовиците е изложена на
постоянното въздействие на климатичните фактори (резки смени на температурата, валежи,
вятър и т. н.), в резултат от което тя се разрушава и механично (ерозия). В дълбочина процесът
на механично разтваряне на скалите продължава под въздействието на съдържащите се във
водните разтвори механични частици. В резултат на посочените въздействия на повърхността
на варовиците и надолу в недрата им се образуват различни по големина и размери, предимно
вдлъбнати, релефни форми и кухини, които наричаме карстови. От гледна точка на тяхното
местоположение - на повърхността или под нея, те се подразделят на два вида - повърхностни и
подземни.
Врачанската планина е изцяло изградена от варовикови скали и е типичен карстов масив с
многобройни надземни (повърхностни) и подземни карстови форми.
Повърхностни карстови форми
Повърхностни карстови форми могат най-общо да се разделят на три групи - негативни
(вдлъбнати), скални комплекси и водопади.
Негативните повърхностни карстови форми включват кари, карни полета, въртопи, валози,
слепи долини, суходолия, каньони и др. Районът на Природен парк „Врачански Балкан” е един от най-
богатите по отношение на негативни повърхностни карстови форми. Във високите му части са
се образували едни от най-големите валози в страната, като по-важните от тях са Каличина
бара, Търсов валог, Бръмчов валог, Леденишки валог, Мижишница. Дъната им са в различна степен
заравнени, покрити с наносни материали и в повечето случаи усложнени от наличието на малки или
слепи долини, напречни прагове, множество понори, въртопи и карни полета.
Основните скални комплекси, които са интересни, са проломът “Вратцата”, южните склонове
на Врачанска планина и части от Искърския пролом.
Подземни карстови форми
Повърхностните карстови форми са пряко свързани с подземните, защото именно чрез тях
става проникването на атмосферните валежи и повърхностно течащите води в дълбочина.
Подземни карстови форми са пропастите и пещерите с техните галерии, зали и образувания.
Процесите на образуване на пещерите най-общо могат да бъдат разделени на два етапа.
Първият етап е образуването на пещерната кухина под действието на механичната и химична сила
на водата. След оформянето й и изтичането на подземните води, под действието на химичната
активност на водните капки, започва процес на разтваряне и вторично натрупване на калциев
карбонат и формирането на красивите калцитни пещерни образувания – сталактити, сталагмити,
сталактони, синтрови завеси и езера, каменни водопади, пещерни бисери и др. Процесите на
пещерообразуване протичат за десетки, в някои случаи стотици, хиляди години. Те продължават
и днес, като в част от пещерите на парка водата все още не е изтекла от пещерните кухини.
Такива пещери се наричат водни.
Пещерите и карстовите райони имат висока природозащитна стойност, характеризират се с
голямо биоразнообразие и са убежища за оцеляване на безгръбначна фауна и прилепи.
В района на Природен парк „Врачански Балкан” и прилежащите му територии са установени
около 600 пещери с различна морфология и размери. Преобладаващи са предимно хоризонталните
пещери, разположени в склоновете на долините и ниските части на разкрития на карбонатните
скали. Във високите заравнени части са разпространени предимно пропасти и пропастни пещери.
Най-многобройни са пещерите в обсега на Искърския пролом. Така например при гара Черепиш
са установени над 170 пещери, повечето от които с незначителни размери, а в района на гара
Лакатник – около 50.
За формирането на карста и пещерите в разглеждания район от основно значение са варовиците
с горноюрска и долнокредна възраст, които са със значителна дебелина.
Една от най-красивите и единствената благоустроена пещера на територията на парка е
„Леденика“. Намира се в Стрешерския дял на планината в дъното на Леденишкия валог. Районът
около пещерата е бил собственост на Христанчо Матов, който през 1927 г. го дарява на местното
туристическо дружество „Веслец”. Ентусиазирани врачани благоустрояват околностите и пещерата, и на 17 септември 1961 г. тя е отворена за посещения. Районът й е обявен за природна
забележителност. Пещерата приема десетки хиляди посетители годишно. Стопанисва се от
Дирекцията на Природен парк „Врачански Балкан”.
Отворът на най-дълбоката пропастна пещера във Врачанския Балкан и втора в страната,
наречена „Барките – 14”, е разположен в непосредствена близост до местността „Студените
корита”, която се намира на около 4 км северозападно от хижа Леденика. Пещерата е сложен
лабиринт от галерии, меандри, редуващи се със заравнени участъци и отвеси. В нея има синтрово
езеро и преминаващ подземен поток. Той завършва със сифон, в който губи водите си.
„Темната дупка” край Гара Лакатник е водна многоетажна и многогалерийна пещера. Намира
се северозападно от гарата, на левия бряг на р. Искър. Тя е система от две основни галерии с
прилежащи части, развити на четири нива, като по най-долното ниво протича подземна река.
Обикновено реката се оттича подземно през подлежащия на пещерата карстов извор Житолюб, но
при екстремни валежи и снеготопене вдига нивото си и изтича през входа. Пещерата е най-дълга
в Старопланинския карст – около 6000 м, като проучванията в нея продължават и се откриват
нови галерии. В новите галерии е изследван участък, където вероятно се намира най-голямото
находище на калцитни и арагонитови кристали в България. Пещерата е обявена за Природна
забележителност и има висока стойност за опазване на пещерната фауна. Характеризира се
с голямо видово богатство не само на територията на България, но и за източната част на
Балканският полуостров (75 вида безгръбначни и 5 вида прилепи) и същевременно с най-висок
брой видове троглобионти (17). Предпоставки за това са дължината, големият вътрешния
обем, подходящата температура, наличието на подземна река, глина, органична материя и не на
последно място - посещенията на много изследователи, които години наред са проучвали етажите
и частите на пещерата.
„Серапионовата пещера” е разположена на левия бряг на р. Искър в масива на Черепишките
скали. Тя е сред десетте най-значими за опазването на прилепните популации пещери в България
и в нея зимуват големи прилепни колонии.
Пещерняци и спелеолози единодушно поставят пещерите „Дядова дупка” и „Змейова дупка”
сред най-красивите в България, заради красивите и причудливи пещерни образувания – множество
сталактити, сталактони, сталагмити, синтрови езерца, дендрити, пещерни бисери и др.
Безгръбначните животни, които живеят в пещерите са се приспособили в различна степен към
условията на пълния мрак, високата влажност, липсата на сезони, постоянната температура и
недостига или липсата на хранителни източници. За високоспециализираните към подземен живот
видове се предполага, че са потомци на древна фауна, живяла на Земята преди десетки хиляди,
а някои от видовете вероятно и преди милиони, години. Пещерните животни са изключително
интересни организми за зоогеографията и еволюционната биология.
В пещерната фауна на Врачанска планина са представени три екологични групи подземно
живеещи животни:
- троглоксени - видове, които могат да бъдат намерени в пещери, но установяването им там
има случаен характер (например пренесени от вятъра или водата насекоми или техни ларви). Рядко
могат да бъдат намерени във вътрешните части на пещерите;
- троглофили - видове, които обитават сезонно или постоянно пещери, минни галерии или
техните входове и морфологично са частично приспособени към подземен живот;
- троглобионти - отлично приспособени към подземен живот организми, в повечето случаи
ендемични за дадена пещера или район. Почти всички са загубили пигментацията на тялото, очи липсват или са силно редуцирани, сетивните и тактилните органи са силно развити, живеят и се
размножават само в подземна среда. Към тази категория се причисляват и високо специализираните
видове, които обитават подземни реки и езера (стигобионти).
В пещерите на ПП „Врачански Балкан” са установени общо 215 вида безгръбначни животни,
от които 35 вида (16,3%) са троглобионти - пещерни бръмбари, паяци, многоножки, колемболи и
мокрици.
Всички неблагоустроени пещери са определени като местообитания с европейска значимост в
България по смисъла на Директива 92/43/ЕЕС и програмата НАТУРА 2000.
Хранителните вериги са доста къси, доколко пещерните обитатели (като светломразци,
мокрици и т. н.) се хранят с прилепно гуано и други хранителни отпадъци. Прилепите се хранят с
насекоми, но най-често извън пещерата.
Пещерите са временно или постоянно убежище за редица организми. Разнообразието на живота
в една пещера не е голямо и екосистемата е много по-крехка, отколкото повечето от тези на
повърхността. Замърсяването на водите, посетителско движение, боклук, наводнения, както и
промяна в моделите на въздуха и температурата допринасят за нарушаване достъпа на храна и
разстройване на екосистемите в пещерите. Веднъж разрушени, има малък шанс тези екосистеми
да се възстановят, а вероятно някой уникален троглобионт ще си е отишъл завинаги.