Птиците са една от най-атрактивните групи животни при които се наблюдава изключително разнообразие в оперението, характерното пеене и звуци, голямата подвижност във въздушна среда и разнообразни местообитания.
Голяма част от видовете птици в следствие на своята хранителна специализация са основната група гръбначни животни които имат “санитарна” роля в горите. Те са естествен регулиращ фактор на много видове насекоми и гризачи, които нанасят големи щети на горските масиви и селскостопанските култури.
На територията на парка са установени общо 181 вида птици. От тях защитени от Закона за биологично разнообразие са 157 вида, а броят на видовете попадащи в различните международни природозащитни конвенции и директиви опазващи птиците е 173. От разредите, които имат най-много видове с висока консервационна значимост, най-представителен е разред Соколоподобни (Falconiformes).
Районът на парка е една от най-важните и представителните територии за България по отношение на гнездящите скални (петрофилни) видове птици. На територията на Природен парк “Врачански Балкан” съществува изключително голямо разнообразие от повърхности скални комплекси. Районът обхваща височинния диапазон от около 300 до 1400 m н.в. Типични скалолюбиви видове за района са гарвана (Corvus corax), белогръдия бързолет (Apus melba), скалната люстовица (Ptyonoprogne rupestris), червенокръстата лястовица (Hirundo daurica), планинския кеклик (Alectoris graeca), бухала (Bubo bubo), скалния орел (Aqila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus), белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus) скалолазката (Tichodroma muraria), черния щъркел (Ciconia nigra) и водния кос (Cinclus cinclus) и др.
Другите най-широко застъпени видове са горските (дендрофилни) видове птици, както и птиците обитаващи откритите територии с тревна растителност. Значително в по-слаба степен са представени околоводни, водоплаващи и синантропни видове, поради факта, че в района липсват или има много малко подходящи местообитания за тези птици.
Горските видове птици са разпространени в чистите и смесени широколистни гори, насажденията от иглолистни, крайречните гори и харсти. Наличието на естествени хралупи в някои от по-старите дървета създават допълнителни възможности за хралупо гнездещи видове птици. За района на парка такива са представителите на сем. Синигерови (Paridae). Това се отнася също така за горската зидарка (Sita europaea), горската дърволазка (Certhia familiaris) и въртошийката (Jynx torquilla), които гнездят в различни типове хралупи, но за разлика от кълвачите не могат сами да ги издълбават. За територията на парка често срещани видове са представителите на разред Пойни (Passeriformes): червеношийка (Erithacus rubecula), кос (Turdus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), имелов дрозд (Turdus viscivorus), голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla), елов певец (Phylloscopus collybita), обикновена чинка (Fringilla coelebs), зеленика (Carduelis chloris), щиглец (Carduelis carduelis), сойка (Garulus glandarius) и др.
Видове размножаващи се в горски местообитания на района са: обикновен мишелов (Buteo buteo), горска улулица (Strix aluco), гривяк (Columba palumbus), обикновена кукувица (Cuculus canorus) и др.
Птици на откритите тревни пространства са полската чучулига (Alauda arvensis), ръждивогушото ливадарче (Saxicola rubetra), пъдпъдък (Coturnix coturnix), ливаден дърдавец (Crex crex). Значително по-редки видове от тази екологична група са ушатата (балканска) чучулига (Eremphila alpestris balcanica) и планинската бъбрица (Anthus spinoletta), черногушото ливадарче (Saxicola torquata), яребицата (Perdix perdix) и др.
Откритите тревни пространства са важно място за набавяне на храна за много видове птици, които гнездят в други местообитания (скали, дървестно-храстови съобщества).
Големият брой от установените водолюбиви и водоплаващи птици са само преминаващи (прелитащи) над проучвания район, по време на сезонни миграции и зимуване, рядко при скитания. Единствено по периферията на парка има в близост по-големи и постоянно течащи реки (Искър, Черна, Ботуня), а също и няколко малки непресъхващи естествени карстови езера/блата- „локвите” около вр. Бегличка могила.
Гнездящи околоводни видове птици в парка са: черен щъркел, воден кос, планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea) и бяла стърчиопашки (Motacilla alba), земеродното рибарче (Alcedo atthis). По левия географски бряг на р. Искър, рядко (периодично) гнездят речния дъждосвирец (Charadrius dubius) и късокрилия кюкавец (Actitis chypoleucos).
В района на парка има изразена миграционна активност. Прелетният „поток” е част от миграцинното трасе Via Aristotelis, което преминава през северозападните територии в района на Дружевската седловина и долината на р. Черна река, както и по течението на река Искър. В тези райони се наблюдава добре изразена пролетна и есенна миграционна активност при видове от разред Врабчоподобни (Passeriformes) и в по-слаба степен при някои видове от разредите Щъркелоподобни (Ciconiformes), Гъскоподобни (Anseriformes), Дъждосвирцоподобни (Charadriformes) и Соколоподобни (Falconiformes).
