Екосистеми и защитени територии

Екосистема е понятие, въведено през 1935 г. от английския еколог и ботаник Артър Тенсли.
Това е единство, включващо организми, които си взаимодействат помежду си и с околната среда
така, че потокът на енергия създава ясно изразена трофична структура, видово разнообразие и
кръговрат на веществата. Всички екосистеми на земята са взаимосвързани и взаимозависими,
а границите между две се наричат преходни зони. Всяка екосистема има биотични (живи) и
абиотични (неживи) компоненти. Връзката между биотичните и абиотичните компоненти
се осъществява чрез потока на енергия, кръговрата на веществата и приспособяването на
организмите към средата.
Групирани в биоценози и заедно с условията на биотопа, организмите оформят няколко основни
типа екосистеми: водни (морета, полусолени (бракични) водоеми, реки, подземни води, езера и
язовири, блата); сухоземни екосистеми (тундра, тревисти равнини, горска растителност (гори ))
и др.
Биотичната структура на екосистемата се определя според типа хранене на организмите
и източника им на енергия. Разграничават се три групи организми: продуценти, консументи и
редуценти. Продуцентите са тези, които сами синтезират органични вещества или това са
фото- и хемосинтезиращите организми. Фотосинтезират зелените растения, които, чрез
хлорофила и слънчевата светлина, превръщат водата и въглеродния диоксид в глюкоза и кислород.
Консументите имат клетъчно дишане, при което се нуждаят от готови органични вещества
(храна), за да получат енергия. Делят се на растителноядни, месоядни и всеядни. Редуцентите
са групата организми, които се „грижат” за разграждане на органичните остатъци в природата
и завършват кръговрата на веществата. Това са гъби и бактерии, които се хранят с мъртва
материя (растителни отпадъци, екскременти, полуразложена органика и др.).
В екосистемите съществуват различни взаимоотношения. Между организмите те могат
да бъдат хомотипични (вътревидови) и хетеротипични (междувидови). Хомотипичните
взаимодействия са групов ефект, масов ефект и вътревидова конкуренция. Хетеротипичните
могат да имат положително/неутрално въздействие за двата вида или отрицателно за единия.
Примери за хетеротипични взаимоотношения са: сътрудничеството, коменсализъм, мутуализъм,
конкуренция, аменсализъм, паразитизъм, хищничество.
Взаимоотношенията между организмите и средата се изразяват чрез различни приспособления–
морфологични, етологични и физиологични.
Хранителните взаимоотношения между организмите определят кръговрата на веществата
и потока на енергия в екосистемата. Те се изразяват под формата на хранителни вериги и
хранителни мрежи. Има два основни типа хранителни вериги (растение – фитофаги – хищник–
паразит), при която източникът на енергия е слънцето; и детритна, при която източник на енергия
са химичните връзки.Хранителната мрежа се получава от множество пресичащи се хранителни вериги. Колкото
повече хранителни вериги и по-голямо видово разнообразие има в една екосистема, толкова по-
устойчива е тя. В една хранителна мрежа се разграничават различни трофични нива – на всички
продуценти, на всички консументи и на всички редуценти, които участват в нея. Почти цялата
енергия, която консументите получават с храната се използва за растеж, движение, натрупване
на биомаса и едва 10% преминават в следващото трофично ниво, като това е наречено правило на
десетте процента. Съотношението между организмите на различните трофични нива може да се
изрази графично чрез екологичните пирамиди – по брой на видовете, по биомаса на видовете и по
количество на енергията на всяко трофично ниво.
Има три принципа за функциониране на екосистемите, свързани с кръговрата на веществата
и потока на енергия. Първият гласи, че получаването на ресурси и отделянето на отпадъци
протича в рамките на кръговрата на всички елементи и балансът между продуциране и разлагане
на материята е условие за съществуването на живота. Според втория принцип екосистемите
съществуват за сметка на вечната слънчева енергия, която е в постоянно и достатъчно
количество. Третият принцип казва, че колкото по-голяма е биомасата на популацията, толкова
по-ниско трофично ниво заема.
Условията на средата, към които организмите реагират с приспособителни реакции се
наричат екологични фактори. Те са абиотични, биотични и антропогенни. Всеки фактор има
количествени и качествени показатели, интензивност и диапазон на действие. При оптималните
условия екологичните фактори имат най-благоприятен диапазон за развитие на организмите и
тогава се наблюдава максимална плътност на популациите и многобройно потомство. Понякога
едни фактори засилват или отслабват действието на други фактори и въздействието им върху
организмите може да бъде променено, но не и заменено. Така например наличните хранителни
ресурси увеличават устойчивостта на организмите към климатичните фактори. Може да има
обаче и лимитиращ фактор - фактор в недостиг или излишък, който има отрицателно въздействие
върху организмите независимо от действието на други фактори, които са в оптимума.
Обикновено антропогенните фактори са тези, които нарушават баланса в екосистемите,
тяхната устойчивост, причиняват изчезването на видовете. В природозащитата най-ефективният
метод за опазване на биоразнообразието се оказва защитаването на местообитанията на
видовете и съхраняването на екосистемите или изграждането на мрежи от защитени природни
територии.

ЕКОСИСТЕМИ В ПП "ВРАЧАНСКИ БАЛКАН"
Растителността на „Врачански Балкан” се е обособила в два вертикални пояса – дъбов и буков.
Първият се изкачва до 700 – 1000 м надм. в., а буковият от 700 – 1000 м до 1300 м.
На територията на Природен парк „Врачански Балкан” са установени 37 формации, 124 асоциации
и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови и 36
тревисти. Редица от съобществата в планината са рeдки или показват отклонения от описаните
за други райони в страната или се срещат при други условия. Сред тях от особен фитоценотиченинтерес са екосистемите на маклена, ореха, бука, черния бор, келереровия центрантус и тези с
участието на хиркански клен, сребролистната липа и др. В най-общ план екосистемите, които
участват в изграждането на растителността на Врачанската планина се групират в три
главни фитоценологични единици: екосистеми на формациите от дъбовата свита, екосистеми на
формациите от буковата свита, екосистема на формации от боровата свита.
Екосистемите на естествените и полуестествени тревни съобщества на буковия пояс имат
съществена роля в изграждане на растителната покривка на парка. В по-голямата си част имат
вторичен произход и заемат мястото на изсечени в миналото, главно букови, гори. Целта на
тяхното изсичане е необходимостта от разширяване на пасищата вследствие на интензивното
развитие на животновъдството. По своето разпространение могат да бъдат разгледани в две
основни групи:
• под формата на по-малки по площ съобщества в границата на горската зона – от типа
горски поляни;
• по най-високите била, върху обширни площи се формират стабилни комплекси след изкуствено
понижение на горната граница на гората. Те придават специфичен облик на ландшафта.
Първични по произход вероятно са малка част от съобществата и групировките, заемащи
скалните стени и откоси, където не е било възможно развитие на дървесна растителност. По
начин на ползване се оформят три основни групи – под сенокосен режим, под пасищен режим и
изоставени.
Висшата флора на територията е представена от 99 семейства, 430 рода и над 1000 вида
висши растения. Те съставляват около 25 % от видовото разнообразие в страната.
Други видове екосистеми на територията на парка са водните. Те са повърхностни и подземни.
Повърхностните водни екосистеми от своя страна се делят на такива с течащи води, каквито
са реките – Лева, Черна и Златица. Екосистеми със стоящи води са еутрофните карстови езера
в билните части на планината.
ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ В БЪЛГАРИЯ е обобщено понятие, обхващащо
всички паркове, резервати, природни забележителности и защитени местности. У нас през
годините са обявени множество такива територии. През 1933 г. е обявен първият резерват в
страната – „Силкосия” в Странджа. През 1934 г. е обявен първият природен парк не само в
България, но и на Балканския полуостров – Природен парк „Витоша”.
Към момента защитените територии заемат около 5% от територията на България. За
сравнение - в другите европейски държави защитените територии са средно 12% от цялата площ
на страната.
Съгласно ЗЗТ (Закон за защитени територии) има шест категории защитени територии. По
строгост на природозащитния режим и ограничаване на човешката дейност в тях се подреждат
в следния ред:
1. резерват - за резервати се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи
характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им.
Резерватите се обявяват с цел запазване на естествения им характер; научна и образователна
дейност и/или екологичен мониторинг; опазване на генетичните ресурси; запазване на естествени
местообитания и популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове;
2. национален парк - за национални паркове се обявяват обширни територии, в чиито граници
не попадат населени места и селищни образувания. Те включват естествени екосистеми с голямо
разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни
ландшафти и обекти на неживата природа;
3. природна забележителност - обявяват се с цел запазване на характерни или забележителни
обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, пещери,
понори, водопади, находища на вкаменелости, минерали и други, които са с изключителна стойност
поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение
за науката и културата. Управляват се с цел запазване на техните естествени особености.
Съхраняват обектите на кулутрно-историческото наследство. Природните забележителности се
обявяват с прилежаща територия, необходима за опазването им;
4. поддържан резерват - за поддържани резервати се обявяват екосистеми, включващи
редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Тяхното
управление има няколко цели: поддържане на природния им характер; научни и образователни и/или
екологичен мониторинг; възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или
условия на местообитанията им; опазване на генетичните ресурси;
5. природен парк - за природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни
екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с
характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. В границите на природните
паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват
производства и дейности, които не замърсяват околната среда. Защитените територии от други
категории, попадащи в границите на природните паркове, запазват режимите си, определени със
заповедта за обявяването им;
6. защитена местност - обявяват се територии с характерни или забележителни ланшдафти,
включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата;
местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.
Защитените местности се управляват с цел запазване компонентите на ландшафта, опазване,
поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните
изисквания на видовете и съобществата – обект на защита; предоставяне на възможности
за туризъм и за духовно обогатяване. В защитените местности се забраняват дейности,
противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.
Природен парк „Врачански Балкан” е обявен като защитена територия през 1989 г., съгласно
Закона за защита на природата. Предложението идва от учени от БАН и от местните общности.
Съгласно заповедта за обявяване в Парка са били забранени дейности като: паркиране, късане
и изкореняване на храсти и цветя, замърсяване на води, разкриване на кариери и др. През 1998 г.
територията е прекатегоризирана от Народен в Природен парк и нейното управление се извършва
от Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан” , изградена през 1996 г.
Дирекцията на Парка е държавна административна структура към Изпълнителната агенция по горите (към Министерството на земеделието и храните).
От 2012 г. управлението на Парка се извършва според приетия План за управление на
ПП „Врачански Балкан”.
ПП „Врачански Балкан” е обявен като защитена територия с оглед запазване на карстовия регион
с живописни пейзажи, разнообразни геоморфоложки забележителности, изключителна пещерна
фауна, субмедитерианска растителност и множество уникални растителни и животински видове.
Съгласно Закона за защитените територии цялата територия на парка е защитена. В нея има
осем зони със специфични функции и предназначени за различно ползване.
В природния парк са включени, обявявани през различни периоди, защитени обекти със
самостоятелен статут на защита, някои от които се стопанисват от РИОСВ – Враца.
Резерват „Врачански карст” – площ 1467,6 ха.
Обявен за резерват през 1983 г., а през 2001 г. - за защитен природен обект с международно
значение.
Резерватът е обявен с цел да се запази живописния и типичен за тези места карстов терен
с разнообразни геоморфоложки образувания, уникална пещерна фауна, богато растително
разнообразие и консервационно значими растителни видове.
Заема североизточната част на Природен парк „Врачански Балкан”, главно северни скалисти
склонове в района на Базовски и Стрешерски дялове. Той е почти непрекъснат скален венец с
посока северозапад – югоизток, който се разсича почти по средата от ждрелото Вратцата, р.
Лева и преминаващото шосе за с. Згориград и Леденика.
В резервата се забраняват всякакви дейности с изключение на неговата охрана, посещенията
с научна цел, преминаването на хора по маркираните пътеки, събиране на семенен материал, диви
растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини
и време, изключващи нарушения в екосистемите.
ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ТЕМНАТА ДУПКА” - площ 1,0 ха. Обявена е през 1962 г. с цел
да се запази най-богатата пещерна фауна в България (94 вида, в т. ч. 17 троглобионта), както и
едно от най-големите находища на калцитни и арагонитови кристали. Намира се в района на гара
Лакатник, Софийска обл., има дължина над 7000 м и денивелация +33/-21 м. Пещерата е водна.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ЛЕДЕНИКА” - площ 96,8 ха. Обявена е с цел запазване на
характерни пещерни образувания и местообитание на богата и характерна пещерна фауна (53
вида животни, между които 10 троглобионти и стигобионти). За природната забележителност
е приет ограничителен режим на достъп - с екскурзовод на групи и провеждане на концерти; при
провеждане на масови мероприятия е необходим засилен контрол от страна на ДПП, ДЛ и РИОСВ и
по възможност преместването им на друго място в Парка.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ВРАТЦАТА” - площ 2,0 ха. Природната забележителност
е обявена с цел защита и запазване на характерен скален ландшафт и местообитание на скалолюбиви птици, находища на консервационно значими видове висши растения, историческа
крепост от Второто Българско царство. Собственост: държавна публична, изключителна
държавна. Територията се намира в ждрелото на р. Лева, на 2 км южно от гр. Враца по пътя
за с. Згориград и Леденика. Това са естествени скални образувания. Най-високите (над 400 м)
отвесни варовикови скали на Балканския полуостров, а за тази надморска височина и в Европа. В
природната забележителност попадат и останки от средновековна крепост Вратица (X-XII век).
Има ограничителен режим на достъп до скалите - само членове на клубове, регистрирани в БФКА,
техни чуждестранни гости, тренировъчни и спасителни акции на ПСС.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „РИТЛИТЕ” - площ 123,1 ха. Обявена за защитен природен обект
с национално значение с цел запазване на уникални скални образувания – четири почти успоредни
отвесни скални стени, с дължина до 200 м. Това са скални образувания на левия бряг на р. Искър,
над с. Лютиброд. Останки от древно селище Коринтград (Коритенград) – ранно-християнска
трикорабна базилика – V-VI век, църква „Св. Георги” – X-XII век. Специфичният режим препоръчва
засилен контрол по време на масови чествания.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „НОВАТА ПЕЩЕРА” – площ 0,5 ха. Обявена е с цел запазване на
характерни пещерни образувания. Пещерата се намира в землището на с. Лютиброд, западно от
„Ритлите”, в Черепишките скали.
В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното
естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Мерки за опазване, укрепване
и възстановяване на природните забележителности се допускат с разрешение на Министерството
на околната среда и водите, съгласувано със собствениците на природните забележителности и
други заинтересовани институции.
Допускат се само поддържащи и ремонтни дейности, след съгласуване, предписание и контрол
от РИОСВ София.
ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПАДИНИТЕ” - буфер на Резерват „Врачански Карст” – площ 754,2 ха.
Целта на защита е да смекчи и ограничи достъпа до резервата, както и отрицателното
антропогенно влияние. Тя е ивица, която обгръща резервата от североизток по цялото му
протежение и от югозапад на северните територии на резервата.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ВОЛА” – площ 96,4 ха. Обявена за защитен природен обект с национално
значение с цел запазване на характерен ландшафт и опазване лобното място на поета-революционер
Христо Ботев. Намира се на 2 км югозападно от вр. Околчица. Това е падина, заобиколена от
върховете Камарата, Купена и Дългия зъбер.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ВЕЖДАТА” – площ 59,7 ха. Обявена е с цел опазване на находище (едно от
двете за България) на растението Келереров центрантус (“Centranthus kelleri”), български ендемит и реликт, както и територия с характерен ландшафт (скален венец и сипеи), местообитание
на скалолюбиви птици. То е скален венец с подвижни варовикови сипеи. Специфичният режим на
защитената местност забранява: ползване на морфологични части от Келереровия центрантус;
добиване на семенен материал без разрешение от МОСВ; паша и преминаване на домашни животни;
всякаква стопанска дейност.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „БОРОВ КАМЪК” – площ 160,0 ха. Обявена е с цел защита и опазване на
вековна букова гора със семенен произход на карстов терен при голям наклон. Обхваща района на
изворите на р. Лева, водопад Боров камък и вековна букова гора. Мястото е свързано с историята
на рудодобива – в началото на миналия век е основана рудничарската секция на миньорите от мина
„Плакалница”. В защитената територия действа и режим за санитарно-охранителна зона.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ЛАКАТНИШКИ СКАЛИ” – площ 82,5 ха. Обявена е с цел запазване на
характерен ландшафт и скални образувания, пещери, скалолюбиви птици, прилепи, богата пещерна
фауна, консервационно значими видове растения, в т.ч. и на единствената потвърдена популация
на българския ендемит “Silene velcevii”. Територията е разположена на левия бряг на р. Искър, между
притоците Оплетненска река и Пробойница, срещу гара Лакатник. Тук се провежда традиционно
факелно шествие. Мястото е люлка на българския алпинизъм – екипирани са множество турове с
различна степен на трудност. Тук се намират пещерите „Темната дупка” и „Ръжишка”. В подножието
на скалите е един от най-големите карстови извори в страната - Житолюб.
Специфичният режим на защитените местности изисква ограничителен режим за пещерния и
катерачен туризъм – само в системата на БФКА, БФСп и ПСС.